Начало » Мисли » Юстайн Гордер

Юстайн Гордер

(Jostein Gaarder) (1952)
норвежки писател романист и публицист

Плът и кръв - това е магическа дреха, която ви позволява да чувствате всичко обкръжаващо.

Понякога вие ставате толкова недоверчиви, че ставате съвършено черни отвътре.

Всички звезди все някога падат. Но звездата е само малък блясък на огън, горящ в небето.

...няма никакъв смисъл да се създава огромна градина, ако в нея няма деца, които биха могли да си играят в нея.

Светът се сътворява отново всеки път, когато в него дойде бебе.

Понякога в живота трябва да умееш да чакаш.

Мисля, че за създаване на пчела е нужна повече мъдрост, отколкото за създаване на черна дупка.

Мечтата за неосъществимото има свое название. Ние го наричаме надежда.

Хората виждат това, в което вярват.

Решава този, който плаща.

... децата притежават способността да приемат злобата от възрастните.

... когато човек го мъчи съвестта, той става особено щедър.

Живота е лотария, в която са видими само печалбите.

Възрастните понякога са тъпи до невъзможност.

Печално е, че повечето хора им е нужно да се разболеят, за да оценят самото съществуване.

За да станеш добър философ, е необходимо само умението да се удивляваш.

Приликата между журналистите и родителите се състои в това, че едните и другите са еднакво любопитни. А приликата между политици и деца е в това, че често им се задават деликатни въпроси, на които не е лесно да се отговори.

На нас не ни принадлежи миналото един на друг. Главното е дали имаме общо бъдеще.

Бог седи на небето и смее над хората, които не вярват в Него...

Мъжете не обичат жените, които не могат да разберат веднага.

Хората винаги строят нещо ново, възхищават му се и след това го унищожават.

Времето кара хората да пораснат. Времето разрушава древните храмове и кара още по-древните острови да отиват на дъното на океана.

По-разумно е да се оставят някои изобретения за бъдещето, няма смисъл да се използват всички брилянтни идеи едновременно... понякога е по-лошо за нас да загубим нещо скъпо, отколкото изобщо да не го имаме.

Възрастният живот е преди всичко етап на пътя към раждането на нови деца.

Никога не е глупаво да питаш.

Любовта е преди всичко. Времето не може да го направи да избледнее толкова лесно, колкото старите спомени.

За съжаление, човек не винаги избира, в кого да се влюби.

Ние оставяме твърде много след себе си.

Единственото истинско чудо е това, което всички виждат. Но то е и единственото, за което никога не се замисляш.

Ние с татко толкова добра се познаваме един друг, че аз отдавна съм разбрал, кога е добре да премълча.

Когато мислеше за живота и звездите, той обикновено не се интересуваше особено от мнението на други хора. За това той знаеше твърде добре какво мисли самият той.

Историята е като голяма приказка. Те се различават една от друга само по-това, че историята е истина.

Винаги е по-лесно да питаш, отколкото да отговаряш.

Колкото по красива е жената, толкова по-трудно и е да намери самата себе си.

Ето интересен въпрос: колко поколения хора трябва да носят вина за престъпление, направено някога от предците им?

Човек е длъжен да знае, какво го очаква. Това е все едно да знаеш, колко пари имаш в банковата сметка.

...човек няма право да се намесва в онова, което не го засяга.

Невъзможно е да обичаш жена, която винаги добре разбираш.

Царството Божие е открито за всички, даже за тези, които пътешестват без билет.

Ако ти не стоиш на прага на смърта, в теб въобще няма никакво реално усещане за живота.

Секунди. Всичко важно се прави в течение на секунди.

На какво може да ни научи трагедията, ако не разказваме за нея?

Това звучи неправдоподобно, но гледайки в космоса е все едно, че гледаш в миналото.

Лесно е да изгубиш самообладание, когато даже близките ти изгубят вяра в теб.

Цялото мироздание е огледало, Сесилия. Целият свят е загадка.

Аз не знам, коя е тя, не знам, как се казва, но от първата минута тя получи над мен почти неограничена власт.

Татко никога не избираше най-краткият път, ако можеше да види на пътя нещо интересно.

Когато човек мисли трудно, не е лесно да му говориш.

Ние идваме на Земята само веднъж. И ние никога не се връщаме обратно!

Да отговаряш за думите си е много важно, ако имаш работа с хора. Доверието не се печели отведнъж, но се губи много лесно.

Други възможности няма. Такива са правилата. Ако избираш живота, ти избираш също и смърта.

Първи са се появили децата, иначе не би имало възрастни.

Понякога, дори рядко, искаме някой да чете нашето съобщение след четири часа, или четиринадесет дни, или четиридесет години по-късно.

Всяко творчество е частица от небесната благодат, проляла се на земята.

Най-важни са не замъците, построени от пясък. Най-важна е картината на този замък, която се ражда в главата на детето преди то да започне да я строи.

Понякога се случва, човек да обърне взор към своят небесен родител. Тогава Бог буквално вижда себе си в огледалото.

Ако светът е фокус, то значи трябва да съществува и фокусник...

На нашата планета живеят милярди хора. Но се влюбваш в един определен човек и вече не се съгласяваш да го замени с никой друг.

Най-главното е че знанието е най-важното качество на човешката душа.

Самотата и желанието са две страни на един медал.

Ние принадлежим към поколението на празнодумците: ние произвеждаме повече културни ценности, от колкото можем да усвоим.

Да дадеш живот на дете е не само да му поднесеш като подарък целият свят. Това означава и да отнемеш от него този непостижим дар.

Ако човек постъпва против своите убеждения, той не може да бъде щастлив.

Вярното разбиране води до правилни постъпки. И "истинският човек" е само този, който постъпва правилно.

Светът е тесен, но купа сено е достатъчно голяма, ако е необходимо да се намери ръждясала игла в нея.

Да бъдеш романтик понякога е опасно за живота: става въпрос за много силни чувства.

Ние сме изненадани само когато се прекъсва дълга серия от очаквания.

Не винаги е възможно напълно да разберете какво сте създали.

По-късно е лесно да бъдеш мъдър.

Умен е този, който знае, че не знае.

Никога не знаеш говорят ли истината вашите родители, дядовци, баби, особено когато се касае за "деликатни въпроси", както ги нарича моята баба.

Понякога истината е по-добре да се скрива.

Тя е дъщеря на директора на цирка. Ни никой в цирка не го знае, даже тя самата, даже самият директор.

Останалото е нямо кино. Останалото е загадка.

Там, където не достига нито опит, нито разум, възниква пустота, която може да се запълни с вяра.

Аз винаги добре съм тълкувал знаците. И съм поставял диагнози.

За страданията на света е виновна жаждата за живот.

Животът е нещо, за което мислиш на погребения.

Ангелите не чувстват нищо.

Когато се употребява местоимението "ние", зад това винаги стоят двама човека, макар и те да се явяват едно същество.

Сензацията е като новината, а новината е краткотрайна. Тя владее умовете на хората за ден или два, а после всички я забравят.

Ние сме тези, които доказват за съществуването на този свят.

Този, който предвижда съдбата, трябва да я победи.

Съдбата е змия, която от глад изяжда сама себе си.

Съдбата е глава карфиол, която расте еднакво във всички страни.

Макар Бог да не ние е оставил никаква визитна картичка, Той е оставил след себе си цял свят. На мен ми изглежда, че това е достатъчно.

Животът е кратък за този, който истински е в състояние да разбере, че в един прекрасен ден светът ще престане да съществува.

...да се върнем към реалността човек, който е бяга от нея, също е добро дело.

Ние си приличахме. Еднакво безсрамни в своята еротична преданост и еднакво цинични в нашата нежност.

Просто е невероятно, колко много може да се събере в шейсет минути! Само трябва да се отнасяш критически към това, което правиш.

...само аз познавам целия обхват на работата си.

Ние живеем не само в нашето време, но и носим в себе си история.

А може би, и целият обкръжаващ свят е вълшебна рисунка, която се преобразява от само себе си? В крайна сметка светът около нас непрекъснато се променя.

Истинският философ никога не се отчайва.

...ако човек разбере, че нещо не разбира, то значи, в най-скоро време ще разбере всичко, което му е нужно.

Философията не може да се научи, макар че вероятно може да научите философско мислене.

Историята на мислите е своеобразна драма в много действия.

Всичко е съединено между себе си, всичко е единно. Само повърхността е различна.

Много малко от това, на което се радваме и се придържаме, продължава дълго време.

Ние повече се боим от живота, отколкото от смърта, понеже нашият страх пред ближният е по-силен отколкото страха пред космическата нощ.

Мнозина писатели са се оказали в затруднено положение, без да имат основополагаща основа, като житейски опит. Да мислиш, че първо можеш да пишеш, а после да живееш е заблуда.

Никой не трябва за дълго да напуска действителността, към която принадлежи.

Всеки е свободен да фантазира, за каквото иска. Но тогава той е длъжен да обърне внимание на своите фантазии, че те са само фантазии. Ако той не го направи, той ще ги излъже, и тогава фантазиите имат право да го убият.

Аз стоях и чаках. Разглеждайки хората, които си идваха и си отиваха, и местните жители и гостите. И си направих извод, че нашият свят е най-красивото място.

Самото съществуване на света предполага, че границите на немислимото вече са преодолени.

-Не, Ханс Томас, - каза той накрая. - Бог е мъртъв. И го убихме самите ние.

Ако гъсеницата можеше да мисли, щеше да е ужасно изненадана в този ден, когато се превръща в пеперуда.

Когато човек има тежки мисли, му се иска да поговори, но е случва и той да предпочете мълчание.

...ние винаги можем да видим нещо ново, само ако нашите очи са отворени към този удивителен свят около нас.

Всеки човек на земята е сам по себе си съвършено Божие творение.

Човешкият мозък е най-загадъчното от всичко съществуващо във Вселената.

В мен няма ни най-малко желание да ставам възрастна. И във всеки случай аз искам никога да не умирам. Никога!

Вие виждате само самите себе си. Вие не можете да видите това, което се намира от другата страна на огледалото.

Фантазията притежава удивителното качество, че създадена веднъж, тя винаги остава все така млада и жива.

Колкото повече имат двама човека да си кажат един на друг, толкова по-бавно вървят.

И все така моето най-съкровено желание да спра времето.

Не съществуват два еднакви портокала, даже тревичките се различават една от друга.

В ръката й кипеше магическо питие от прекрасни чувства.

Ако съдбата съществува тя е много иронична.

И хората, които са доволни от това, което знаят, не могат да бъдат философи.

Не можеш да разговаряш със звездите... Те са безразлични към нашия земен живот.



XX век | XXI век | Норвегия | романисти | писатели | публицисти |
Норвегия романисти | Норвегия писатели | Норвегия публицисти | Норвегия XX век | Норвегия XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | публицисти XX век | публицисти XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе