Начало » Мисли » Юрий Олеша

Юрий Олеша

Юрий Карлович Олеша (рус. Юрий Карлович Олеша) псевдоним Зубило (рус. Зубило) (1899-1960)
руси и съветски писател романист, сатирик и есеист

Времето е желязната логика на историята.

Ние много говорихме за чувствата... И главното, приятелю, ние забравихме... За равнодушието... Не е ли истина? Истина е. Мисля, че равнодушието е най-доброто от състоянията на човешкият ум.

Вие зашумяхте покрай мен, като клон, пълен със цветове и листа.

Ужасна е киселината от завист.

Когато той разбра, че е заболял тежко и умира, той разбра също, колко велик и разнообразен е светът на вещите, и колко малко останаха в негова власт. С всеки ден количеството на вещите намаляваше.

Краят на епохата, преходното време, изисква свои легенди и приказки.

Измислицата е възлюбената на разума.

Човек в минута на множество вълнения не забелязва такива обстоятелства, които, както казват възрастните, бият на очи.

В края на краищата не е важно, какво достигнах в живота, важното е това, че всяка минута живях.

Всъщност не е важно, какво съм достигнал в живота, а е важно това, че съм изживял всяка минута от живота си.

Едно много добро средство срещу страх: да заспиш. Особено се препоръчва да се завиеш с одеялото през глава.

Може би гордостта е едно от основните преживявания на младостта...

Оръжието на войника трябва да служи на народа!

Настъпи страшна нощ за богатите и дебелите.

Най-богатият човек в страната е сто пъти по-беден от нас.

Аз се развличам с наблюдения.

Не винаги враговете се оказват вятърни мелници.

Необяснимото е или смешно или страшно.

Какво може да бъде по-радостно от споделянето на прекрасното!

Завистта е лошо чувство.

Всичко прилича на всичко.

Всяка възглавница има своя история.

От силно вълнение той крепко и сладко проспа цялата нощ.

...какво съм аз? Нищо. Функция във времето. Аз съм моята собствена мисъл зародила се в детството.

Според мен има само едно ценно качество при писателя: той е художник, вдъхновен художник.

Въпросът е, че всеки век вижда себе си на върха!

Странно, аз бях млад!

Детството е гордост, за една капка от която бих дал всички завоевания от зрялостта.

Достатъчно съм силен да умра, да стана и да умра отново.

При нас се страхуват да отделят време на човек.

Трябва да напишем история за душа, която е хвърлена в света, ужасена и иска оптимизъм, за себе си.

Разговорът, който искате да поведете, трябва да бъде фин, в полутонове, с половин дума.

Хората, които се представят в цирка, не обичат сълзите. Те твърде често рискуват своя живот.

Трябва да познаваш времето, за да се освободиш от малките чувства.

Нищо не трябва да загине от написаното.

Понякога ми се струва, че това изчезване на интереса към новото, отказът да се възприеме това ново идва от факта, че сега ме интересува само създаването на собствените ми неща.

В моя човешки живот нямаше нищо, което можеше да направи без слънцето, както действително, така и скрито, както реално, така и метафорично.

Колко рядко спираме да се фокусираме върху света!

Великият художник винаги е прав.

Колко обемно явление е векът! В него успяват да се съвместят много поколения, събития, изменящи лицето на културата.

Струва ми се, че единствената работа, която мога да напиша като значителна, необходима за хората, е книга за моя собствен живот.

Книгата е възникнала в резултат убежденията на автора, че той трябва да пише... Макар и да не умее да пише така, както пишат останалите.

Очите на човек, който може да ходи по въже, не лъжат.

...море, синьо и свежо, като око!



XIX век | XX век | Русия | есеисти | сатирици | романисти | писатели |
Русия есеисти | Русия сатирици | Русия романисти | Русия писатели | Русия XIX век | Русия XX век | есеисти XIX век | есеисти XX век | сатирици XIX век | сатирици XX век | романисти XIX век | романисти XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе