Начало » Мисли » Йохан Хьойзинха

Йохан Хьойзинха

(нидер. Johan Huizinga) (1872-1945)
холандски философ, историк и културолог

Не изследващата наука, а творящият език е породил задно и слово и понятие.

Хората превръщат в играчка целия свят.

Човек натиска един бутон, и живота избликва в дома му. Може ли такъв живот да го направи духовно зрял? Съвсем не. Целият сват е станал за него играчка. Няма нищо удивително в това, че той се държи, като дете.

Животът стана твърде лек. Моралните мускули на човека се оказаха не достатъчно силни, за да издържат носенето на това изобилие.

Законите на играта действат извън нормите на разума, дълга и истината.

Изкуството не търпи, когато стесняват неговата свобода. Точността не е част от задълженията му.

Всяка култура съдържа някакъв стремеж.

Животните играят точно така, както и хората.

Всяка игра има свои правила.

Във всички времена моралистите не са преставали да се оплакват от рязко падение на нравите.

От време на време на този свят трябва да се случват неща, които излизат извън всякакви граници.

Съвременното съзнание лесно бърка интелектуализма с рационализма.

Чистото користолюбие не рискува и не играе.



XIX век | XX век | Холандия | философи | историци | културолози |
Холандия философи | Холандия историци | Холандия културолози | Холандия XIX век | Холандия XX век | философи XIX век | философи XX век | историци XIX век | историци XX век | културолози XIX век | културолози XX век

Кин-Войло
Раят на Висшия Интелект
Коментар #2 от: 21-04-2013, 11:33:36
"...творящият език е породил заедно и слово и понятие..."

Заслужава си да поразсъждаваме върху тази мисъл. По какво единствено ние се отличаваме от животните? По това, че те са безсловесни, а ние можем да говорим. За останалите умения не е токова важно да се коментира: някои животни бягат бързо, други се катерят пъргаво, трети летят, четвърти плуват - като видри (да речем, именно защото са видри)... Но всички безсловесни си служат с образни представи, докато единствено човекът е развил - посредством словото, на което само той е способен - абстрактните понятия. Именно абстрактните понятия са му позволили той да изгради у себе си дълготрайна памет и това го е направило "мислещо същество".

В някои езици думата за "умен" е "паметен". Следва, че интелектуалните заложби до голяма степен се дължат на паметта, а тя - както установихме - се е развила върху фундамента на абстрактните представи, които са резултат от СЛОВОТО и които са намерили израз не само в произнасяне на думи, но - в един по-късен етап - и в изписване на знаци.

И тъй "В началото бе СЛОВОТО"...

Някои европейски народи са се самонарекли "словени". Допускам: искали са да кажат, че са УМНИ. Може би по-умни от останалите...

А инак между хора и животни друга особена разлика няма. Сами по себе си хората са вид животни. Сами по себе си животните също проявяват духовни качества, неразличими от духовните качества на хората. Съпоставянето не бива да се прави чрез термините "човеци" versus "животни", а чрез "словесни" versus "безсловесни".

СЛОВОТО е една допълнителна игрова функция, която поставя "словесния" в малко по-особено положение, но пък някои "безсловесни" танцуват, с което компенсират безсловесността си.

С други думи: СЛОВОТО и ТАНЦА са най-подчертано игровите функции в игровото поведение на Божиите създания, защото те са ключовете, с които се разтварят вратите към Рая на Висшия Интелект.
Кин-Войло
Действия, продиктувани от ясен и целенасочен план
Коментар #1 от: 21-04-2013, 02:25:14
"Животните играят точно така, както и хората." Това е абсолютно вярно и е една от най-важните констатации на Хьойзинха в изследването му "Homo Ludens".

Лично съм наблюдавал животни, които играят - съвсем по човешки - и то не защото въображението ми ме е подвело, та да виждам в поведението на безсловесните създания човешки елементи, а защото техните действия очевидно са бивали продиктувани от ясен и целенасочен план, повече второсигнален и волеви, отколкото инстинктивен.

Веднъж през юни се бяхме изкачили с мой приятел - местен човек от Банско - в подстъпите към Кутело. Стояхме по тревистите склонове от отсрещната страна на Църномогилския чал, под "Дуниното куче" и се любувахме на назъбената стена на Кончето. Почти от челото на Кутело, надолу по северния му склон, едно обширно пространство беше покрито с колосална пряспа, която едва ли щеше да се стопи и до обичайния първи сняг през август. И изведнъж в горния край на пряспата забелязахме някакво странно раздвижване. Нима имаше хора по това време там? И какво ли биха правили на това място? Там няма нищо интересно за катерене, а пък и пътят на обикновените туристи минава доста по-встрани, от другата страна на Кутело, през Кончето... Извадих бинокъла и се запревивах от смях - това беше стадо от двадесетина диви кози, които се движеха една след друга - "в индианска нишка" - към една точно определена ледена площадка, издадена над пряспата. Още по-смешно стана, когато козите взеха една по една да застават на площадката, да сядат на снега и, вдигнали встрани задните си крака, да се пързалят "на задни бутове" с бясна скорост надолу по снежното поле. След като и двадесетте кози се изпързаляха и стигнаха до тревните туфи на Църномогилския чал, обсипани в този сезон с дребни еделвайси, те застанаха отново в установената от някакви техни си правила редица и с бодра крачка се отправиха отново нагоре - за поредното спускане.

Стояхме два часа с моя приятел и наблюдавахме веселата им пързалка. Докато бяхме там се спуснаха още три пъти. Понеже ни чакаше път, не дочакахме играта им да свърши, макар че интересът ни към животинската психология трябваше да ни наложи да пожертвуваме времето си до вечерта, за да видим докъде ще стигне всичко това. Козите видимо се занимаваха с нещо напълно безсмислено от гледна точка на инстинкта за оцеляването, който според нас, високомерните мислещи същества, би трябвало да е единствената движеща сила на животинския свят. Но те играеха! Играеха така, както играят децата, изживявайки всеки своята житейска роля, подчинена на правила, които нямат нищо общо с инстинктите, а с чисто духовния порив за ОРГАНЗАЦИЯ на действоята, за подчиняване на поведението на всеки индивид на някакви правила, които застават неизбежно в основата на едни недвусмислени СОЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ. Касае се за структури, които общността на козите (респективно, другите представители на "зверското начало") налагат върху поведението на членовете си.

Следователно игровото поведение е социотворно.

Друг път ми се случи да вляза самият аз в игрови отношения с ято врани. Бях застанал на площада на едно провинциално градче с намерение да изям сандвича си. В миг около мен се образува полукръг от тридесетина врани. Реших да се позабавлявам - понеже имах няколко сандвича, реших да посветя излишната си храна на моите нови познайници. Започнах да късам малки залчета и да ги хвърлям в средата на полукръга, с неособено благородното намерение да предизвикам боричкане между враните, надявайки се, че ще възникне естествената за враните гюрултия. Нищо подобно! Когато хвърлих първото парченце вляб в полукръга, напред излезе една по-едра птица, но не клъвна трохата, а посочи с клюн враната, която стоеше най-отлявата страна на веригата. Посочената птица дойде до трохата, клъвна я и се върна на мястото си. Хвърлих следващото парченце и тогава враната-вожд посочи с клюн следващата врана, стояща непосредствено вдясно от първата. Действието се повтори. След това - отново така - и с третата врана. Това продължи, докато и последната врана получи пая си.

Аз реших да продължа да хвърлям трохи и тогава "вождът" - видимо леко очуден - зае отново поста си на разпределител. Забелязах, че през цялото време той най-себеотрицателно не се изкуши да клъвне някоя от трохите. Той беше "диригентът" на "оркестъра", а ясно беше, че не върви един диригент да грабне челото или контрабаса и да изсвири нещо, докато трябва да ръководи оркестъра си. Получаването на пая от всяка птица и този път се осъществи по същия организиран начин - цивилизовано и с достойнство. Накрая, задоволени, птиците взеха да се разотиват. Остана само вождът - сякаш искаше да ми изкаже благодарност. Беше ми останал още малко хляб и му го подадох. Едва тогава - когато неговите съплеменници не бяха наоколо - той бавно и с достойнство се приближи и клъвна полагащото му се парче. След това се оттегли със сдържана походка. Интересно беше, че това ято нито за миг не изпита някакъв страх от мен, въпреки че на наяколко пъти ставах и се разхождах между враните.

Кагато разказах тази история на най-различни хора, повечето не ми повярваха, но имаше един-двама любители на птиците, които изразиха мнение, че това, което говоря, е напълно възможно. Някой дори прокара интересна хипотеза. Той допусна, че тези птици са били опитомени. Бих приел това за задоволително обяснение, ако не беше техническата трудност (ако не и невзможност), да се подложи на опитомяване цяло ято вкупом. По принцип, враните са изключително интелигентни, но все пак опитомяването дава плодове само при занимания само с една птица индивидуално.

Но защо не допуснем и нещо друго? У птиците от ятото един ден се поражда "игрова страст", която ги увлича и това им позволява да изработят в рамките на своето общество правила на поведение, което - погледнато отстрани - да ни кара да го идентифицираме със социалното поведение на едно структурирано традиционно човешко общество.

Не е ли това самото послание на Хьойзинха, който иска да ни накара да мислим, че за да стане човекът мислещо същество, той е трябвало преди това да заиграе разни игри, които да наложат регулиращите правила, призвани да потиснат първосигналния инстинкт за "боричкане" и "доказване на приоритетите"?
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе