Начало » Мисли » Хулио Кортасар

Хулио Кортасар

(исп. Julio Cortázar) (1914-1984)
аржентински писател и поет

Нищо не ослепява така, както прекомерната яснота.

Случайната среща е най-неслучайното нещо на света.

Това, което ние наричаме абсурд, е нашето невежество.

Човек може да гледа звездите и в същото време да вижда върха на миглите си.

По състоянието на езика можеш да разбереш, как живее народа, който говори на този език.

Всяка затворена врата ме сблъсква лице в лице с острата невъзможност за среща с празната стая...

...всички знаят, че детето в мъжа се съхранява по-дълго, отколкото в жената.

Само този, който чака, може да се срещне с неочакваното.

От опит знам, че най-интересни са тези жени, които в детството си са се увличали от книги за момчета.

Разхождахме се по улиците и не се търсехме един друг, знаейки добре: ние се скитаме да се срещнем.

Бедната е тази любов, която се храни с мисълта.

Едно нещо е музиката, която може да предаде емоция, и съвсем друго - емоция, която се опитва да мине за музика.

Животът е чакалня.

Разрешете ми да ви отговоря, че вашето мнение не ме лишава от спокоен сън.

Никога не ме е интересувало, че щастието е твърде краткотрайно. Преходът от щастие към навик е един от най-добрите инструменти на смъртта.

...страхливостта винаги се стреми да прехвърли отговорността на някой друг.

...тази книга е откровена провокация, както всичко на света, което си заслужава.

Защо ни мразят, не знам, вероятно защото се различаваме от тях и можем да сме щастливи.

...времето е смърт, една от маските на смъртта...

Любовта, особено в началото, още не означава разбиране...

...ние сме много по-голяма степен сума от действията на другите, отколкото нашите собствени.

...мълчанието също е предателство.

Не искам да умирам, без да разбера, защо съм живял.

Трудно е да измерваш времето, ако си щастлив.

Ние сме като в зоопарк, но посетителите не сме ние.

Ти повече приличаш на доктор, отколкото на поет.

...и тишината, която винаги присъства в истинската музика...

Винаги е по-добре да бъдеш смел, отколкото просто мъж.

Кажи ми, каква маска носиш. и аз ще ти кажа, какво е лицето ти.

Външните форми на романа са се променили, но героите му все още са едни и същи...

Аз съм щастлив, следователно няма бъдеще.

Човек е питащо животно.

Съгласен съм, че много неща около мен са абсурдни, но може би ние наричаме нещо абсурдно, което не разбираме.

Всичко, което предизвиква интерес, почти винаги е полезно.

Всеки юбилей е отворена врата към човешката глупост...

Животът действа твърде бавно и скрито, за да разкрие отведнъж цялата си дълбочина.

Всичко изглежда толкова естествено, докато истината е неизвестна.

Аз плача, понеже искам да плача, а главното е не за това, да ме утешават.

Да се смееш мълчаливо е по-лошо от смърта...

Преводът е необходимо зло.

Проблемът е, че не знаем дали правим избора си с чисти ръце.

Той почти винаги губи, но това още нищо не означава.

Това, което изглеждаше невероятно се сгъсти до състояние на пълна очевидност.

Разбрал необичайния език на учителя, студентът ще разбере самият себе си, а не смисъла заключен в изказаното.

Всяко място на земята е добро за разбирането на себе си.

Предразсъдъците са стълбовете на които се държи обществото.

На умният човек не са му нужни много думи.

Не мога да говоря за щастие, но това не означава, че не съм го имал.

Никога нямаше да надминем желаното, ако бяхме предвидили какво ще се случи в близко бъдеще.

Илюзиите са блаженството на онези, които предпочитат истината пред фантазията.

Не всеки може да полудее - това трябва да се заслужи.

Я изкуството няма прогрес.

Всеки поет е по същество враг на литературата.

Хората, по-точно децата винаги предпочитат повторението.

Връзката между мен и това, което се случва с мен, в момента ми убягва.

Зрелостта, ако приемем, че съществува такава, не е нищо друго освен лицемерие.

Вие сами знаете, че всичко, което ни разделя, е това, което ни помага да живеем толкова добре заедно.

Не запомняй глупости. Защо да си слагаш очила, ако не се нуждаеш от тях.

Ние всички се оттегляме от страх да не се сблъскаме с нещо неприятно.

Единодушието е скучно.

Ако говорим за любов, значи говорим за сексуален живот. А обратното не е задължително.

Студът винаги усложнява всичко.

Свободен обмен на мненията - едно от благата на демокрацията.

А какво е любовта, ако не постоянно повторение.

Истински новото и плаши или очарова.

С минимални усилия, всяка част от реалността може да се оформи в прекрасни стихове.

Хуан обичаше да разказва в някакъв художествен безпорядък...

По същество, всички ние сме банда егоисти.

Между "да" и "не" колко "може би" има?

При него няма семейство, той е писател.

Признавам: никой от моите приятели никога не е извършвал самоубийство, въпреки че това признание наранява моята гордост.

На нас ни беше добре, но малко по-малко ние отвикнахме от мисли. Можем да живеем и без тях.

Да се смяташ за център е също толкова напразна илюзия, като да претендираш за вездесъщност.

Сексуалният живот и сексът не е едно и също.

Всичко се получава, ако истински искаш. Единственото фалшиво във всичко това е анализа.

Да, понякога страдаш, но това е единственият достоен изход.

...тази тълпа, към която аз, уви принадлежа ми внушаваше едновременно съжаление и и отвращение.

...четенето унищожава времето, в което живее читателя и го пренася към времето на автора.

Жалко е, знаем какво е геноцид, но не знаем нищо за любоцида, например, или истинска черна светлина и антиматерия...

Музиката утвърждаване на всичко земно, а не бягство от него.

Сега въображението ни събира също толкова смътно, колкото някогашната реалност

Всичко е невъзможно, освен самата невъзможност.

В такива случаи е по-добре да се престориш на глупак, за да не те приемат за глупак.

Светът на киното е променлив, подобно на света на политиката.

За щастие на мен за логиката не остана място.

В деня, когато няма да забравя ключовете у дома, ще трябва да се обърна към психоаналитик.

Тъпота трябва да расте и да се грижи!

Възможно е, щастието да съществува, и то е съвсем друго.

Музиката е тъжна храна за нас, изживяващите любовта.

В същността си Париж е огромна метафора.

Четенето е една от радостите на пътешествията, лежейки в леглото без грижи за нищо.

Дълго време трябваше да се уморявам, за да си почина.

...действителността идва към нас чрез думи.

Щастието, би трябвало да изглежда съвсем различно. Навярно то е било по-печално, отколкото този покой и това удоволствие.

В името на предишни времена днес се извършват големи глупости.

Тъжно е да признаем, че танцът е възможен в пълна тъмнина.

Знаеш. че някои вещи удивително трогват, дяволски трогват.

Джазология - детективска наука и тя най-лесно се отдава след четири часът сутринта.

Трудно е да се измери седмица, когато си щастлив.

Свикнал съм с факта, че с мен нещата се случват умерено необичайно.

Всеки вярва, че ако говори, останалите трябва да споделят чувствата му.

...от порока до телесното падение и моралното е една крачка...

Чудовищата нямат нито братя, нито сестри.

Сама по себе си, бъркотията има смисъл, ако човек иска да се измъкне от себе си.

...истинската вяра е между суеверието и свободното мислене.

...и се оказва, че за мен миналото става настояще, а настоящето - странно и объркано бъдеще.

Лошите нощи пречат на дневните дела.



XX век | Аржентина | поети | писатели |
Аржентина поети | Аржентина писатели | Аржентина XX век | поети XX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе