Начало » Мисли » Хенрик Понтопидан

Хенрик Понтопидан

(дат. Henrik Pontoppidan) (1857-1943)
датски писател романист, носител на Нобеловата награда за литература

... религията неизбежно възниква от духа на противоречието, който със своите пориви запалва огъня на безпокойството в човешката душа.

... в живота не е толкова важно, какъв си, а е важно, за кой се считаш.

Душата на всеки човек е самостоятелен свят; смъртта му е разпадането на света в миниатюра.

Вярата е страст; пак там, където тя престане да бъде страст, ние просто флиртуваме с господ бог, и нищо повече.

... хората охотно търсят в чуждите мисли убежище от своите собствени. А нищо не ни отвлича така, както четенето на книги. Наблюденията изказани в книгите, действат най-често успокояващо.

... самотата понякога е толкова забавна. Защото, ако мислите внимателно в себе си, понякога има измамно усещане, че във вас стои някакъв външен човек.

Трябва просто искаш, искайки, без да се оглеждаш назад, желаеш без разкаяние и всички ползи от живота ще бъдат в краката ти. Навсякъде, където търсех Бог, намерих само себе си. И този, който познава себе си, Бог не се нуждае.

Навсякъде, където търсех Бог, намирах само себе си. А този, който познава себе си, не се нуждае от Бог.

Нашето време превърна религията в пазарна стока; не е чудно, че хората охотно отиват там, където те могат да го купят по-евтино.



XIX век | XX век | Дания | романисти | писатели | Нобелова награда литература |
Дания романисти | Дания писатели | Дания XIX век | Дания XX век | романисти XIX век | романисти XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Кин-Войло
Игнориране на веществената реалност
Коментар #1 от: 16-12-2020, 21:59:15
«… самотата понякога е толкова забавна. Защото, ако концентрирате мислите си внимателно вътре в себе си, понякога има измамно усещане, че във вас стои някакъв външен човек.»

Това усещане ни най-малко не е измамно. То е напълно реално и има случаи, когато някои хора, прекарали продължително време в самота, могат да почувствуват, че стоят отстрани и наблюдават тялото си, което им се струва някак си тромаво и будещо насмешка. Такива явления рядко спохождат обикновените хора, защото те най-често са заобиколени от шумно чуждо присъствие, така че медитативната самота за тях е трудно постижим лукс. Външните шумове разсейват и пречат на човека да изпадне в такава медитация, при която носител на идентичността да бъде не човекът-тяло, а човекът-воля — нематериалната субстанция, способна да изживява своя форма на живот, игнорираща веществената реалност.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе