Начало » Мисли » Хенри Лонгфелоу

Хенри Лонгфелоу

Хенри Уадсуорт Лонгфелоу (Henry Wadsworth Longfellow) (1807-1882)
американски поет и критик

Не гледай на миналото с копнеж. То няма да се върне. Мъдро се разпореждай с настоящето. То е твое. Давай напред, към мъгливото бъдеще, без страх и със смело сърце.

В характера, в маниерите, в стила, от всичко най-прекрасното - това е простотата.

Най-голямата твърдост е най-голямото милосърдие.

Музиката - универсалният език на човечеството.

Любовта е да отдаваш себе си като дар; да я купиш е невъзможно.

Младите могат да умрат, старите - са длъжни.

Старостта пази не по-малко възможности, от младостта, но в други дрехи.

Ние съдим за себе си по своите способности да направим нещо, другите съдят за нас по това, което вече сме направили.

Когато природата оставя нещо в нечий ум, тя обичайно го замазва под голям слой самодоволство.

Не говори, че любовта е прекарана напразно! Любовта никога не се губи...

Старост - тя е като младост, само че в друга дреха.

Любовта спасява от студа по-добре, от колкото плащ, тя служи ката храна и дреха.

Когато умира велик човек, светлината, оставена от него, продължава да осветява пътя на човечеството в течение на дълги, дълги години.

Ако искаш да обичаш Бог така, както си длъжен, тогава обичай и своите братя. Слънцето на небето е едно, и любовта е също една в целия свят.

В характера, в манерите, в стила, във всичко прекрасно е простотата.



XIX век | САЩ | поети | критици |
САЩ поети | САЩ критици | САЩ XIX век | поети XIX век | критици XIX век

Кин Войло
Две униформи
Коментар #1 от: 29-01-2014, 15:41:04
"Старост - тя е като младостта,
само че в друга дреха."


Когато бяхме момчурляци, много се вълнувахме от въпроса: "Какво ли ще ние е, озовем ли се в казармата?" - там, където на всеки от нас предстоеше да отслужи воинския си дълг. По тази причина все спирахме някой батко във военна униформа и го разпитвахме, за да добием представа какво ни чака.

Сега, когато сме "късни момчурляци", също се интересуваме от отговора на подобен въпрос: "Какво ни чака?" - тогава, когато се озовем сред самотата и безраличието на обкръжението, съпътствуващи старостта. По тази причина се спираме и втренчено се вглеждаме в някой "батко", който е надянал вече одрипавялата униформа на ветераните, отправящи се към последното си бойно поле. Вглеждаме се, но не го разпитваме, защото няма какво да се пита.

Двете униформи прилягат на "батковците" по съвсем различен начин...
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе