Начало » Мисли » Харпър Ли

Харпър Ли

(Harper Lee) (1926-2016)
американска писателка

Има нещо при човек, което не се подчинява на мнозинството - това е неговата съвест.

Само глупаците се гордеят с талантите си.

На утрото всичко се оказва не толкова страшно.

Докато не бях уплашена, че ще ми забранят, аз съвсем не обичах да чета. Не обичаш да дишаш, а опитай да не дишаш.

Мъжество е тогава когато отрано знаеш, че си загубил, и все пак все пак се заемаш с делото и всяко предизвикателство на света и стигаш до край. Побеждаваш много рядко, но понякога все пак побеждаваш.

Има в нашият живот нещо такова, от което хората губят човешкият си облик - те искат да бъдат справедливи, но не могат.

Ако не се считаш за виновен, няма защо да се извиняваш.

За да мога да живея в света с хората, преди всичко трябва да живея в света със самият себе си.

Обичайно хората виждат и чуват това, което искат да видят и чуят...

И не непременно да парадирате с всичко, което знаете... хората не го харесват, когато някой е по-умен от тях.

Ако ти си вежлив човек, говори с другите не за това, което ти е интересно на теб, а за това, което им е интересно на тях.

Отново, както в нашата църква, чух, че жените са грешни и нечисти - ясно е, че всички свещеници мислят само за това.

Почти всички хора са добри, когато най-накрая ги разбереш.

...има хора, в ръцете на които Библията е по опасна, отколкото... отколкото бутилка уиски в ръцете на баща ти.

Нищо не е добре, когато трябва да мразиш някого.

Не можеш истински да разбереш човека, докато не бъдеш на неговата гледна точка... Трябва да влезеш в неговите обувки и да походиш с тях.

Странен навик сред хората - при най-удивителните обстоятелства те се държат така, сякаш нищо не се е случило.

Много е лесно да погледнем назад и да видим как сме били вчера или преди десет години. Много по-трудно да видим кои сме сега.

Останалата част от деня беше прекарана в тихо обезсърчаване - винаги се случва, когато пристигнат роднини.

Всички деца на определена възраст започват да ругаят, а като видят, че това въобще не те изненадва, това минава от само себе си.

На хората съвсем не им е по вкуса, когато някой е по-умен от тях. Те се сърдят.

Всеки човек е остров. Всеки човек сам е страж на своята съвест. Не съществува колективна съвест.

...в живота не всичко върви по начина, по който искаме.

Получаваме такива съдебни заседатели, каквито заслужаваме.

Повечето хора много обещават, но не го правят...

Аз съм малка, но вече съм възрастен.

Юристите, навярно, също някога са били деца.

Който е радостен в сърцето си, на него лицето му свети.

Всяка тълпа се състои от хора.

Истински страшното е само в книгите.

Наистина не знаем какво се правят с хората. Какво се прави в странна къща зад затворени врати, какви са тайните...

Поживей в домът на адвокат и първото което ще разбереш - за нищо не трябва директно да отговаря "да" или "не".

Когато човек е болен, не винаги е приятно да го гледаш.

Всички мъже трябва да се научат да готвят и да се грижат за жените си и да се грижат за тях, когато не са напълно здрави.

Вече не е необходимо възрастните да решават спора с юмруците си.

Ставайки съдебен заседател, човек трябва да взема решения и да ги изразява. Хората не харесват това. Това не винаги е приятно.

Лицемерите също имат правото да живеят на този свят, както и всички останали.

От детството ме научиха да не злоупотребявам със своето предимство - независимо дали това е предимство на ума, богатството или социалния статус - над тези, които са по-малко щастливи в живота, и то решително се прилага за всички, а не само за чернокожите.

Има такива обстоятелства, които трябва да лъжете, тъй като нищо не може да се направи.

Вие трябва да живеете така, че да бъдете достойни за вашето име.

Ако следвахме чувствата си през цялото време, щеше да е като котки да преследват опашките си.

Никой не се ражда грамотен, всеки трябва да се учи от самото начало.

Историята се повтаря толкова постоянно, колкото време минава, но човек е устроен по такъв начин, че да може да извлича уроци от всяко място, но не и от историята.

Можете да прокълнете враговете си, но е по-мъдро да ги познаете.

С него животът беше рутина: без него животът беше непоносим.

Ако обръщаш внимание на всяко предчувствие, няма да си намерите място

Струва ни се, че господин Радли се държи странно, но за себе си това изобщо не изглежда странно.

Понякога в специални случаи законът може да бъде заобиколен.

Той не направи нищо, което правят бащите на всички момчета: той никога не е ходил на лов, не играе покер, не лови риба, не пие, не пуши. Той седеше в гостната и четеше.

Има хора в света, които са родени, за да вършат най-неблагодарната работа за нас. Баща ти също е такъв.

Просто има такива хора, те мислят твърде много за другия свят и затова не могат да се научат как да живеят в този свят.

Адът - това е вечна отчужденост.

Съдът в нашата е велик нивелир, и пред него всички хора са равни.

Когато човек е сериозно болен, той има право да вземе всякакви средства, дори само за да облекчи страданието си.

Когато си нещастен, бързо се уморяваш.

Каквото и да ви казват, ваша работа е да не губите самообладание.

Невъзможно е да се разбере защо такъв разумен човек може да бъде осъден на вечни мъки!

Тя обичаше всичко, което расте на земята, дори тревата.

Времето, прекарано между четирите стени, го смяташе за изгубено.

Джим беше такъв - ако го раздразниш, няма да се откаже.

Хората много по приятно се бранят, ако имат повод.

Подобно на много бездетни хора, тя винаги говореше на децата с различен глас.

Когато на улицата няма душа и всеки се е притаил и чака нещо, то е много страшно.

Не. Джим, според мен всички хора са еднакви. Просто хора.

Болката е неотменна част от порастването. Именно така се учим.

Дай Бог да преминат през всичко това и да не се озлобят!

Ето какво ще ни погуби, но ако трябваше да започна всичко отначало, пак щях да вървя по същия път...

Странно чувство - сякаш времето минава без да ни докосва.

Думите "предразсъдък" и "вяра" имат много общо - и едното и другите имат начало там, където свършва разума.

...всички тези разговори за старото семейство са една глупост, всички семейства са еднакво стари.

Когато при нас в съда белият е срещу черният винаги печели белият. Такава е очевидната истина в живота.

Някои хора се раждат значително по-надарени от останалите.

Всеки от нас има своите слабости.

Да убиеш присмехулник е голям грях.

Това не е цинизъм, а опит да ви представим истината в неподправена форма. Трябва да видите какво е в действителност - както и това, което трябва да бъде.

Влаковете се променят, а кондукторите - не.

Е, ако снегът ни е изпратен като наказание, вероятно си струва да грешим.

Аз не знам, аз вярвам.

В този свят само любовта не може да бъде объркана с нищо

- Не се притеснявайте, Джим. Животът не е толкова лош, колкото изглежда.

Той нямаше смелостта да се заеме, но командирът се нуждае и от други качества.

Най-страшният враг е този, който може и нощем на наруши твоята граница.

Тя вече знаеше как да се бори, но все още не се е научила как да лекува нанесените рани.

Неговата поезия беше толкова далеч пред времето си, че все още оставаше тъмна и мъглива.

Защото така ми казва Господ: Иди, постави страж; Нека каже какво вижда.

Джентълмени, аз вярвам на един-единствен лозунг и той е такъв: "Равни права за всички, особени привилегии за никого."

Тайната беше проста - толкова проста, че да се направи беше изключително сложно...

Очите и ушите ви контактуват с мозъка само конвулсивно.

Бременността е единствено, което в наши дни може да безпокои жените.

Аз съм плът от плътта им, корените ми отиват в тази земя, тук е моят дом. Но се оказва, че кръвта е непозната и почвата не се интересува кои корени се придържат към нея, аз съм непознат сред аутсайдерите.

Не спори с мъж, особено ако знаеш, че го победиш в спора. Усмихни се повече. Покажи му колко е важен. Говорете колко е прекрасен и го ухажвате по всеки възможен начин.

Нищо на света не може да провали удоволствието от първата сутрешна цигара.

В градът много хора са бедни понеже са бедни фермери.

Да говорим с Франсис е същото като спускането в океана, до самото дъно.

...но имаше и други начини за превръщането на хората в призраци.

Животът още не те отучил да разсъждаваш ясно и здраво.

Избираш приятелите, а роднините не можеш да избереш.

Не можеш да използваш хората като пешки. Така не се прави.

- При него в родът му имаше алкохолици... - У кого не е имало?

Аз се старая да обичам всички хора...

Приятелите се нуждаят от теб, когато грешат.

От това, че този стар паяк е великолепен, той не престава да бъде паяк.

Тук има едно лечение - да не се поддадеш.

Но защо той ни довери своята най-голяма тайна? ... -Понеже вие сте деца и можете да го разберете.

Той каза: ходенето е единственият спорт.

Жан-Луис беше един от онези, които, намирайки прост път, винаги избират сложният.

В живота понякога трябва да правиш това, което не искаш.

"Смятаме, че сте виновни, но не съвсем." Може да има или оправдателна присъда, или най-сурова присъда.

И не е това, че младите хора се нуждаят от разбиране - във всяко поколение младите хора са еднакви.

Къде е моето чувство за хумор? Загубен завинаги, това е може би най-важното.

Летният сумрак е дълъг и тих.

За своите тридесет години той обичаше да дава съвети - вероятно, понеже беше юрист.

Привързаността е опасно нещо, а приятелството - необходимо.

Странно същество е човек: дори и при необичайни обстоятелства, то прави това, с което е свикнало.

Обичай когото искаш, ожени се за собствения си вид.

Баща ни имаше собствени странности: първо, той никога не ядеше сладкиши, и второ, обичаше да ходи пеша.

Кой е кръстен на генералите на Южната армия, той рано или късно става горчив пияница.

...всичко се разтопи като мъгла при изгрев слънце.

Аз живея, както живея, просто защото така ми харесва.

Е, аз винаги казвам: ще простим и забравим, ще простим и забравим.

За Бога, изпълни дълга си.

Съдът е разумен само дотолкова, доколкото журито е разумно, а журито обикновено е разумно само доколкото всяка от тях е интелигентен.

Някои не харесват начина, по който живея. Разбира се, мога да ги изпратя в ада: не ми харесва - и не, не ми пука. Наистина не ме интересува. Но аз не ги изпращам в ада, нали?



XX век | XXI век | САЩ | писатели | носители на Пулицър |
САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе