Начало » Мисли » Хърбърт Хувър

Хърбърт Хувър

Хърбърт Кларк Хувър (Herbert Clark Hoover) (1874-1964)
31-ви президент на САЩ

Децата са нашият най-главен природен ресурс.

Старците обявяват война, а отиват да умират младите.

Моля, намерете ми едноок икономист. А аз само чувам: "Ако погледнем от една страна...", "Ако погледнем от друга страна..."

Тридесет години назад се е считало, че частният живот на президента е неприкосновен в два случая - когато става въпрос за молитва и за риболов. Втората част от този принцип сега, уви е изгубена.

Блаженни са младите, понеже те ще наследят националният дълг.

Конкуренцията е не само основната защита на потребителя, но и стимул за прогреса.



XIX век | XX век | САЩ | президенти на САЩ |
САЩ XIX век | САЩ XX век

Кин Войло
Забравената дума
Коментар #1 от: 19-01-2014, 07:04:37
"Конкуренцията е не само основната защита
на потребителя, но и стимул за прогреса."


Когато бях тийнейджър - през 60-те години - беше ми направило впечатление, че американците много обичат думата "прогрес". По витрините на тогавашното американско посолство в София (срещу Археологическия музей) се показваха снимки от модерни индустриални предприятия, лаборатории за научни изследвания, университети... Показваха се портретите на видни професори, учебни зали, изпълнени от любознателни студенти... Над целия този обилен снимков материал доминираше силно подчертана идеята за ПРОГРЕСА. Всичко това създаваше у нас една представа за Америка като за супер-развита културна страна, която изгражда светлото си бъдеще - с много повече убедителност, отколкото бяха гръмко-звучащите фрази, касаещи нашето тогавашно социалистическо "светло бъдеще".

Но ето, че минаха години и днес думата "прогрес" в Америка е напълно забравена. Вярно е, че при нашите източноевропейски условия същата тази дума си остана НЕЗАПОМНЕНА, тъй че не ни се наложи да забравяме каквото и да било. Новите времена ни научиха също така, че мисълта за прогрес на обществото е твърде манипулативна и се прилага с политически цели. Всъщност, "прогрес" може да има само тогава, когато има общество. Във времената, които настъпиха, мегдан за прогрес не остана, защото не остана мегдан и въобще за човешко общество.

Макар и без "прогрес", обаче, "конкуренцията", сиреч "състезателността", продължи да си съществува, но при новите условия - без съображението за прогрес - тя се оказа чисто и просто "вкус към хазарта".
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе