Начало » Мисли » Ханс-Георг Гадамер

Ханс-Георг Гадамер

(нем. Hans-Georg Gadamer) (1900-2002)
немски философ, ученик на Хайдегер, основател на философската херменевтика

Това, което може да бъде разбрано е език.

Четене - това е чисто вътрешен процес.

Език- това е среда, в която се обединява "Аз" и светът.

Симпатията се явява една от формите на любовта.

Писмеността е абстрактна идеалност на езика.

Изучаването на чужд език е разширение на сферите на всичко това, което можем да научим.

Да разбереш чужд език - означава да не се нуждаеш от превод на собственият ти.

Сувенирът губи своята ценност, когато миналото, за което той напомня, вече няма значение.



XIX век | XX век | XXI век | Германия | философи |
Германия философи | Германия XIX век | Германия XX век | Германия XXI век | философи XIX век | философи XX век | философи XXI век

Кин Войло
Предизвикателството на одухотворените елементи
Коментар #1 от: 19-09-2013, 15:29:36
"Сувенирът губи своята ценност,
когато миналото, за което той напомня,
вече няма значение."


В тази сентенция е концентрирана цялата същност на философската херменевтика. Да предположим, че в ръцете си държиш камък, парче дърво, черупка от морски охлюв, или парче плат. Ако виждаш всички тези неща за пръв път в живота си, ти спокойно можеш да ги пуснеш в някоя кофа за боклук, защото те нямат никакво значение за теб и твоите спомени. Ако обаче камъкът си го намерил в прибоя под скалите на Калиакра, той би събудил у теб спомена за едно чудесно прекарано лято. Парчето дърво с причудлива форма е било клон от мура, откършен от бурята в гората около хижа Демяница в Пирин. Значи - пак спомен, пак съдържаща се в неодушевения предмет значимост, която го одухотворава. Раковината пък си я извадил от един дълбок мастилено-син залив някъде из гръцките острови. Значи - полъх от екзотиката на Егея, ехо от спомените за една антична вечност. Парчето плат пък е булото, с което се е венчавала баба ти в ранните години на двадесетото столетие. Семейни ценности!...

Присъствието или отсъствието на одухотвореност у неодушевените обекти се отнася не само за "реликви" от сорта на изброените. То касае и дори привидно "разбираемите" старинни текстове. Ако текстът, който ти държиш в ръце под формата на оръфан ръкопис на възраст няколко века, е одухотворен за теб, ти ще го разбереш. Ако ли не е - това няма да е нищо повече от килограм и половина стара хартия за претопяване. Всички ние "боготворим" Паисиевата "История Словеноболгарска", но "божествеността" на този така значим за нас - българите - текст е постигната в резултат на мащабна образователна и възпитателна дейност, започнала още преди Освобождението ни и продължила по всяка вероятност и до днес (макар и с по-отслабени темпове - заради тенденциите на ОБЕЗРОДЯВАНЕ, характерни за Глобалистичната Епоха, в която ЗАТЪНАХМЕ).

Науката, която се занимава с предпоставките, гарантиращи значимостта на такива книги като "Историята" на Паисий, както и с изострянето на нашата способност да възприемаме смисъла на написаното в нея (в пряка релация със значимостта на текста), е именно обоснованата от Ханс-Георг Гадамер херменевтика.

Всеки асоцииран със "смислова значимост" материален обект се превръща в херменевтичен агент и той започва да ни говори на свой собствен език, който обаче е адекватен на нашата способност да възприемаме смисъла му. Това е и причината Гадамер да подчертава, че

"Всичко онова, което може да бъде разбрано, е език"

и че

"Езикът - това е средата, в която се обединяваме Аз и Света".


С други думи, езикът е не само онова, с което ще си поискаме хляб и вода, или ще попитаме за пътя (или пък ще си изпросим някъде един хубав бой!), но и това, което ще прочетем - то ли в старите пергаменти, то ли в новите луксозни издания, - както и в издълбания от пороищата бряг на спускащата се в бездната под нас река, в каменните стълбове, подпиращи еркерите на старинната манастирска сграда, или пък по хей онзи там планински връх насреща, чрез чиито ослепителни снегове сам Бог ни изпраща своите послания...
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе