Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции, тестове, хумор, биографии и други интересни неща

"Сувенирът губи своята ценност,
когато миналото, за което той напомня,
вече няма значение."


В тази сентенция е концентрирана цялата същност на философската херменевтика. Да предположим, че в ръцете си държиш камък, парче дърво, черупка от морски охлюв, или парче плат. Ако виждаш всички тези неща за пръв път в живота си, ти спокойно можеш да ги пуснеш в някоя кофа за боклук, защото те нямат никакво значение за теб и твоите спомени. Ако обаче камъкът си го намерил в прибоя под скалите на Калиакра, той би събудил у теб спомена за едно чудесно прекарано лято. Парчето дърво с причудлива форма е било клон от мура, откършен от бурята в гората около хижа Демяница в Пирин. Значи - пак спомен, пак съдържаща се в неодушевения предмет значимост, която го одухотворава. Раковината пък си я извадил от един дълбок мастилено-син залив някъде из гръцките острови. Значи - полъх от екзотиката на Егея, ехо от спомените за една антична вечност. Парчето плат пък е булото, с което се е венчавала баба ти в ранните години на двадесетото столетие. Семейни ценности!...

Присъствието или отсъствието на одухотвореност у неодушевените обекти се отнася не само за "реликви" от сорта на изброените. То касае и дори привидно "разбираемите" старинни текстове. Ако текстът, който ти държиш в ръце под формата на оръфан ръкопис на възраст няколко века, е одухотворен за теб, ти ще го разбереш. Ако ли не е - това няма да е нищо повече от килограм и половина стара хартия за претопяване. Всички ние "боготворим" Паисиевата "История Словеноболгарска", но "божествеността" на този така значим за нас - българите - текст е постигната в резултат на мащабна образователна и възпитателна дейност, започнала още преди Освобождението ни и продължила по всяка вероятност и до днес (макар и с по-отслабени темпове - заради тенденциите на ОБЕЗРОДЯВАНЕ, характерни за Глобалистичната Епоха, в която ЗАТЪНАХМЕ).

Науката, която се занимава с предпоставките, гарантиращи значимостта на такива книги като "Историята" на Паисий, както и с изострянето на нашата способност да възприемаме смисъла на написаното в нея (в пряка релация със значимостта на текста), е именно обоснованата от Ханс-Георг Гадамер херменевтика.

Всеки асоцииран със "смислова значимост" материален обект се превръща в херменевтичен агент и той започва да ни говори на свой собствен език, който обаче е адекватен на нашата способност да възприемаме смисъла му. Това е и причината Гадамер да подчертава, че

"Всичко онова, което може да бъде разбрано, е език"

и че

"Езикът - това е средата, в която се обединяваме Аз и Света".


С други думи, езикът е не само онова, с което ще си поискаме хляб и вода, или ще попитаме за пътя (или пък ще си изпросим някъде един хубав бой!), но и това, което ще прочетем - то ли в старите пергаменти, то ли в новите луксозни издания, - както и в издълбания от пороищата бряг на спускащата се в бездната под нас река, в каменните стълбове, подпиращи еркерите на старинната манастирска сграда, или пък по хей онзи там планински връх насреща, чрез чиито ослепителни снегове сам Бог ни изпраща своите послания...