"Правете така че да имате онова, което желаете - инак ще бъдете принудени да обичате онова което имате." Бърнард Шоу -Афоризми
Начало
Грешка или не
Днес аз направих грешка. Една от нужните грешки които правим за да запазим човека в себе си. Дълго нямаше мнение от мен в сайта. Няма и нови статийки защото нета за мен е кът, но не само това...
Махнах Блъговете-на някои от вас дори им казах преди това. Махнах ги като не очаквах, че някой ще ми прати писмо, а и не получих, но не затова пиша днес. Разсъждавах за болката когато правим съдбоносният избор да изберем себе си. За това как се замисляме луди ли сме не сме ли. Как нашият избор маха почвата под краката ни. Хванах болката отстрани като дъвка която залепва между пръстите ни. Разтягайки се и карайки те да се замислиш дали все пак не направи грешният избор да не направиш компромиса, а в бъдеще да имаш повече. Хвърлих дъвката на земята, и помирисах въздуха. Миришеше на битка с победа или загуба... Може би и времето няма да покаже....
1. Блъговете Написано от Галина Георгиева, on 05-06-2008 21:39 Жалко, че изтри блъгове, не мога да се стърпя и ето част от твоя блъг ЖИВОТ Хората могат и без теб… изпитваш неудовлетворение или че си живял твърде здравословно, неправил достатъчно грешки - или пък грешките са оставили трайна и болезнена следа в теб. Откриваш, че си опростил живота си в края му, че физическото и духовното се допират и едно на друго си въздействат, но каквото и да стане ще искаш да се скриеш зад нещо с култура и изкуство, да запълниш празното си съществувание - може би и религия. Един ден все пак плащаш нещата - било едно по едно, било накуп - за нещата около теб. Накрая се усещаш като камъче, летяло и паднало във водата, направило една вълна, след което бързо потънало и загладено от времето и водата. Блъговете бяха "маята" на сайта - това мисля аз.
2. из книгата Есенен мост Написано от Камино, on 25-05-2008 19:45 "Един от най-ранните спомени за дядо му бе срещата между двамата малко след смъртта на майка му. Той знаеше за славата на владетеля Киори като безмилостен воин и за това направи всичко по силите си да се държи също като воин. Стоеше изправен и се бореше със сълзите си. Смяташе, че постъпва правилно. Дядо му попита: - Защо не плачеш? - Самураите не плачат - отвърна Генджи. Дядо му се намръщи: - Злодеите на плачат. Героите плачат. Знаеш ли защо? Генджи поклати глава. - Защото сърцата на злодеите са пълни с онова, което са спечелили. А сърцата на героите са пълни с онова, което са загубили. И за изненада на Генджи владетелят Киори падна на колене. Сълзите обилно потекоха от очите му. Носът му потече по най-непристоен начин. Генджи се впусна да го успокоява, а дядо му му благодари. Двамата се прегърнаха и без да се срамуват един от друг, дадоха воля на скръбта си. Генджи завинаги запомни тази мисъл: Трябва да бъда герой, затова плача и сърцето ми е изпълнено със загуби. От тогава не беше плакал достатъчно. Може би това означаваше, че не бе онзи герой, който му се искаше да бъде."
Автор Такаши Мацуока
3. Написано от ina, on 16-05-2008 16:51 човек,не трябва да се стахува да греши,защото това ще го направи по-земен. Най-голямата грешка,според мен е да мислиш,че трябва да воюваш с другител. С право хората казват,4е толкова, колкото сам можеш да си навредиш,друг не може.
4. закъснели думи Написано от anahata, on 15-05-2008 11:39 Не бях влизала в сайта по лични причини. Като теб хванах болката или по - скоро тя ме душеше. Твоите блъгове са живи, твоите рожби са скътани в сърцата на всички, които ги четяха в сайта.
Моята рожба си замина. Благодарна съм на съдбата, че в краткия си живот ме озари с толкова обич и светлина.
Прав си, че правим своя избор, водим своите битки с живота. Всъщност вече не зная с кого и с какво воювам. И дали си заслужава да воювам.
Грешките са нашата опитност. Времето ще покаже смисъла на случилото се.
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Коментари (4)
