Гийом Аполинер

Начало » Мисли » Гийом Аполинер

(Guillaume Apollinaire) (1880-1918)
френски поет, писател и критик

Когато две благородни сърца действително обичат, тяхната любов, е по-силна от смъртта.

Тен - това е мастилото, с което пише слънцето.

Дните си отиват, а живота продължава.

Любовта е свободна, никога не подчиняваща се на съдбата.

В търсенето на щастие не пречи от време на време да правите пауза и просто да бъдете щастливи.

Първоначално никой не знае как да обича.

Ще бъдем жестоки и вселената ще ни се подчини.

И слънцето влезе в цветните лехи от небето.

Ужасно бягство и неведом епилог.

Умът му, свикнал с поетичните форми, представяйки любовта като завоевание.

Е, ако обичаш, можеш да бъдеш измамен.

Вечерта слезе и лилиите посрещнаха смъртта...

Поглеждам към морето. Уча се отново, за да се превърна в риба.

Ти знаеш, че дните не приличат един на друг.

Понякога нереалността става разумна и се вглежда в красивото, което съществува в неговите образи.

Може би змиите са само шиите на Безсмъртните лебеди, които не пеят.

Трудно е да си представим колко глупави и по-спокойни са хората, когато успеят.

Винаги особено съм обичал красивите ръце.

Обичам очите му през нощта, той познава косата ми и миризмата им.

Първите умрели бяха крилати същества. Най-накрая познавам истината за смъртта и за крилата.

Ще бъдем жестоки и вселената ще ни се подчинява.

Трябва да помня: тъгата ще премине и отново ще дойде радостта.

Обожавам, когато ме приемат не заради това, което съм.

Не забравяйте, че за нацията може би е по-опасно да се поддават на духовното завладяване, а не да се завладее със сила.

Що се отнася до хермафродитите, естествено, те трябва да бъдат елиминирани, тъй като тяхното съществуване е безсмислено.

И никога няма да има някой, който да ме утеши, освен мен самият.

Понеже какво е пътният прах, ако не и прахът на мъртвите?

Колко бавен е животът, колко силна е надеждата.

След мъката винаги идва щастието.

Хората бързо свикват да бъдат роби на мистерията.

Добави коментар