Начало » Мисли » Фридрих Хебел

Фридрих Хебел

(Friedrich Hebbel) (1813-1863)
немски драматург и поет лирик

Живота - това е безкрайно самоусъвършенстване. Да считаш себе си за съвършен - означава да убиеш себе си.

Който вярва в своя късмет, е късметлия.

Невинност - това е пробуждаща се чувственост, която още не разбира себе си.

Шегата - крайъгълен камък на сериозността; който държи на шеги, той стои нестабилно на краката си. Това се отнася и за живота и за изкуството.

Трудно е да се повярва, колко умове се използват за доказване на глупости.

Този, който лекува по медицински справочник, рискува да умре от печатна грешка.

По-лесно е да повториш чудото, от колкото да го обясниш.

Всички владетели изисква сляпа вяра - дори небесните.

Човек има свободна воля - тоест може доброволно да се съгласява с необходимостта!

Има хора, способни да се примирят даже с края на света при условие, че по-рано са им го предсказали.

Приятелите не могат да бъдат безпристрастни и често даже биват несправедливи, стараейки се да съхранят безпристрастността.

И в най-големите страдания има блаженство - осъзнаването на точа, че ти си способен да страдаш.

Публиката винаги е готова да аплодира фойерверките, но не и залеза на слънцето.

Своенравието е най-евтиния заместител на характера.

Често младостта е упреквана за това, че тя мисли, че светът е започнал с нея. Заслужен упрек! Но старостта още по-често смята, че светът свършва заедно с нея.

Човек не може да се поклони на една истина, без да настъпваш кракът на друга.

Колкото по-лошо владееш един език, толкова по-малко можеш да лъжеш на него.

Повторно четене на вече прочетени книги - най-надеждният пробен камък на образоваността.

В живота нищо не е невъзможно за компенсиране - това е истина която всеки трябва да усвои възможно най-рано.

Смъртта е по-страшна отколкото мислят хората. Тя помрачава светлината, тя удря една по една всички светлини, така ярко и весело блестящи около нас; навсякъде е тъмно, но в сърцето свети светлина, така прави светло, и много, много повече се вижда, това което по-рано не е могло да бъде видяно.

Благодарност - една от най-големите добродетели. Но още по-голяма добродетел - чувството за мярка в претенцията за благодарност.



XIX век | Германия | поети | драматурзи | прозаици |
Германия поети | Германия драматурзи | Германия прозаици | Германия XIX век | поети XIX век | драматурзи XIX век | прозаици XIX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе