Начало » Мисли » Франсоа Ларошфуко

Франсоа Ларошфуко

Херцог Франсоа дьо Ларошфуко (фр. François VI, duc de La Rochefoucauld, le Prince de Marcillac) (1613-1680)
френски писател моралист и мислител

Хората предпочитат повече да говорят за себе си лошо. от колкото съвсем да не говорят.

Който е твърде усърден в малкото, той обичайно е неспособен към великото.

Посредствените умове... винаги осъждат всичко, което е извън техните концепции.

Отсъствието е нещото, което гаси малките страсти и усилва големите.

Всички оплакват своята памет, но никой не желае да оплаква своя разум.

Можеш да дадеш на другия разумен съвет, но никога не можеш да го научиш на разумно поведения.

Лишени от прозорливост за не тези хора, които не достигат целите си, а тези които преминават покрай тях.

Никъде няма да намери покой, този който не го е намерил в себе си.

Нашето самолюбие страда повече, когато порицават нашите вкусове, от колкото когато осъждат нашите възгледи.

Страстта е единственият оратор, който винаги убеждава.

Мнозина презират жизнените блага, но почти никой не е способен да ги сподели.

"Твое" и "мое" - източник на всички раздори.

В звука на гласа, в очите и във целият облик на говорещият е заключено не по-малко красноречие, от колкото избора на думи.

Дребните умове имат дарбата да говорят много и да не казват нищо.

Доверието помага на разговора повече, отколкото ума.

Проявената мъдрост в чуждите дела е много по-лека, от колкото в нашите собствени.

Недостатъците понякога са повече простими, от колкото средствата, които се използват за това да се скрият.

Можеш да бъдеш по-хитър от друг, но никога по-хитър от всички.

Страхува се от презрение именно този, който го заслужава.

Глупавите хора могат понякога да проявят ум, но не са способни на здрав разум.

Ревността винаги се ражда заедно с любовта, но не винаги умира заедно с нея.

В старостта недостатъците на ума стават все по-видни, както и недостатъците на външния вид.

Да се говори е най-трудно тогава, когато е срамно да се мълчи.

Този, който си въобразява, че може да се справи без останалите хора, греши много; но този, който си въобразява, че другите не могат да се справят без него, грешат още повече.

Хората не могат да живеят в обществото, ако не се водят един другиго за носа.

Колко често хората използват своите умове за да правят глупости.

Прекалената бързина на разплащането за оказаната услуга е своего рода неблагодарност.

Признателността на болшинството хора е породена от скритото желание да получи още по-големи благодеяния.

Вкусовете се променят толкова често, колкото рядко се променят склонностите.

Философията леко тържествува над миналите и бъдещи страдания; но настоящите страдания тържествуват над нея.

Разсъжденията на нашите врагове за нас са по-близко до истината, от нашите собствени.

Хората никога не са нито безмерно добри, нито безмерно лоши.

Истинското красноречие е умението да се каже всичко, което е нужно, и не повече, от колкото е нужно.

Няма нищо по-глупаво от желанието винаги да бъдем най-умни от всички.

Ние рядко до края разбираме, какво в действителност искаме.

Ненавист и ласкателство - това са подводните камъни, в които се разбива истината.

Много по-леко е да разбереш за човека въобще, отколкото за човека в частност.

Нашата завист винаги е по-дълготрайна от чуждото щастие, на което завиждаме.

Порядъчният човек може да бъде влюбен като безумния, но не и като глупака.

Във времето когато умните хора умеят да изразят много с малко думи, ограничените хора, напротив, притежават способността да говорят много и нищо да не казват.

Леността неусетно унищожава всички добродетели.

Ние се съпротивляваме на нашите страсти не защото сме силни, а защото сме слаби.

Бракът е единствената война, по време на която спите с врага.

Силата на всички наши страсти зависи от това, колко хладна или гореща е нашата кръв.

Щастието и нещастието на човек в такава степен зависи от нрава, както и от съдбата му.

Който е свикнал да бъде неискрен с другите, той в крайна сметка престава да бъде искрен със себе си.

Нужен е голям ум, за да да умее човек да не показва своето умствено превъзходство.

Любовта е една, а фалшификатите под нея - хиляди.

Всички обичат да разгадават другите, но никой не обича да бъде разгадаван.

Който никога не е вършил безразсъдства не е толкова умен, колкото изглежда.

Величайшия подвиг в дружбата не е в това, да показваме на другите своите недостатъци, а в това, да отворим им очите за собствените.

За да се оправдаем в собствените си очи, често се убеждаваме, че не можем да постигнем целта; всъщност ние не сме безсилни, а слаба воля.

В ревността има повече самолюбие, отколкото в любовта.

Гордостта е обща за всички хора; единствената разлика е как и кога я проявяват.

Ние не можем повторно да заобичаме тези, които веднъж наистина са разлюбили.

Наистина благородните хора никога не се хвалят за нищо.

Ние сме толкова свикнали да се преструваме на другите, че в крайна сметка започваме да се преструваме на себе си.

Жените по-лесно преодоляват своята страст, отколкото своето кокетство.

Някои хора приличат на песни: те бързо излизат от мода.

Когато пороците ни напуснат, ние се стараем да се уверим, че ние сме ги изоставили.

Ласкателството е фалшива монета, която се използва само от нашата суета.

Най-сигурният начин да бъдете измамени е да се считате за по-хитри от останалите.

Хората правят добро, често само за да получат възможност да вършат злото безнаказано.

Всичко, което съдбата ни изпраща, оценяваме в зависимост от настроението.

Ние не раздаваме нищо с такава щедрост, като съветите.

Деликатността е най-малко важната от всички закони на обществото и най-почитаната.

Порядъчните хора ни зачитат за нашето достойнство, а тълпата - за щастието на съдбата.

Верността, която може да се поддържа само с цената на големи усилия, не е по-добра от предателство.

Слабостта на характера е единственият недостатък, който е невъзможно да се поправи.

Любовта, подобно на огъня, не познава покой: тя престава да живее веднага щом престане да се надява или да се страхува.

Нашите добродетели най-често са умело изкривени пороци.

Колкото и рядко да се среща истинската любов, истинското приятелство се среща още по-рядко.

Най-странното безразсъдство обичайно е породено от най-изисканият ум.

Слабохарактерните хора не са способни да бъдат искрени.

Истинската любов прилича на призрак: всички говорят за нея, но малцина са я виждали.

Никоя преструва не може дълго да скрива любовта, когато я има, или да я показва, когато я няма.

Ние мислим за здравомислещи само тези хора, които са съгласни във всичко с нас.

Младостта е постоянно опиянение, треска на разума.

Хората са толкова слаби и непостоянни, че не могат дълго време да носят бремето на приятелството.

За да не се превърнат приятелските отношения в тежест, нека всеки да запази свободата си.

Еднакво трудно е да се угоди и на този, който обича много силно, и този, който съвсем не обича.

Не бива да се обиждате от хора, които крият истината от нас: самите ние постоянно я крием от себе си.

Най-опасни от всичко са злите хора, които съвсем не са лишени от доброта.

Завистта е още по-непримирима, от омразата.

Човек никога не е толкова нещастен, колкото му се струва, или толкова щастлив, колкото му се иска.

Нито слънцето, нито на смърта не може да се гледа в упор.

Най-често състраданието е способността да виждате в себе си нещастие на други хора.

Много по-полезно е да се изучават не книгите, а хората.

Изяществото за тялото е същото, като здравият разум за ума.

Този, който не се доверява на себе си, е най-разумно от всичко да мълчи.

Понякога е по-лесно да се толерира измамата на онази, която обичате, отколкото да чуете цялата истина от него.

Старостта е адът за жените.

Смирението е олтар на бога за нашите жертвоприношения.

Без значение колко разумен е човекът, той не може да разбере цялото зло, което прави.

Ние лесно забравяме грешките си, когато те са известни само на нас самите.

Злото, както и доброто, имат свои герои.

Отклоняването на похвала е искане да се повтори.

Копията са добри само тогава, когато те скриват от нас смешните страни на лошите оригинали.

Старците обичат да дават добри съвети, защото вече не могат да дават лоши примери.

Любовниците никога не скучаят един с друг само защото, те през цялото време говорят за себе си.

Окончателно отегчени, ние преставаме да скучаем.

За да станеш вели човек е нужно да умееш да използваш всичко, което ти предложи съдбата.

Висшата ловкост се състои в това, да знаеш на всичко истинската цена.

Хората, които обичаме, почти винаги имат по-голяма власт над нашата душа, отколкото ние самите.

Твърде лютата омраза ни поставя по-ниско от тези, които мразим.

Да причиняваш на хората голямо зло често не е толкова опасно, колкото да им правиш твърде много добро.

Да не се доверяваш на приятелите си е по-позорно, отколкото да бъдеш измамен от тях.

Добрият вкус говори не толкова за ума, колкото за яснотата на преценката.

Нашият ум е по-мързелив, от тялото ни.

Нашето разкаяние обичайно не е толкова съжаление за злото, което сме извършили, колкото страх от злото, което могат да ни причинят в отговор.

Срива на всички надежди на човек е приятно както за приятелите, така и за враговете му.

Където има надежда, там има и страх: страхът винаги е пълен с надежди, надеждата е пълна със страх... и само увереността е лишена от страхове и съмнения.

Само при великите хора има велики пороци.

Хората охотно мълчат, ако суетата не ги подбужда да говорят.

Лекото поведение е най-малкият недостатък на жените, известни със своето леко поведение.

Хората за безутешни, когато ги лъжат враговете или ги предават приятелите, но те много често изпитват удоволствие, когато се самозалъгват или предават самите те.

Не е по силата на ума дълго да играе ролята на сърцето.

Учтивостта на ума се състои в способноста да мисли достойно и изтънчено.

Невъзмутимостта на мъдреците е само умението да се скриват чувствата дълбоко в сърцето.

Физическият труд помага да се забравят моралните страдания; ето затова бедняците са щастливи хора.

Ние охотно прощаваме на приятелите си недостатъците им, които не ни нараняват.

Докато хората обичат, те прощават.



XVII век | Франция | писатели | мислители |
Франция писатели | Франция мислители | Франция XVII век | писатели XVII век | мислители XVII век

Кин Войло
Винаги в едната посока нещата са по-лесни!
Коментар #1 от: 14-09-2013, 20:48:51
"Можеш да бъдеш по-хитър от друг,
но никога по-хитър от всички."


...Затова пък много лесно може да се получи така, че да се окажеш най-глупав от всички. (В едната посока нещата са по-лесни!)


-------------------------


"Прекалената бързина на разплащането
за оказаната ни услуга е своего рода
неблагодарност от наша страна."


...Ето защо ние обикновено никак не бързаме с разплащането, а оставяме този, комуто сме задължени, да се наслаждава на нашата благодарност. Ако е възможно, предоставяме му тази наслада за вечни времена...


-------------------------


"Философията може и да тържествува
над миналите и бъдещи страдания,
но настоящите страдания винаги
тържествуват над нея."


...Това е причината да предпочитаме вместо философи да бъдем бонвивани. (Наистина, да си бонвиван е скъпо коствуващо занимание, но само ако същевременно се правиш неумело и на философ!)


--------------------------


"Хората предпочитат повече
да говорят за себе си лошо,
отколкото съвсем да не говорят."


Ако няма добро, което да кажат за себе си, мнозина предпочитат да говорят все пак каквото и да било, само и само да не бъдат забравени...
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе