Начало » Мисли » Фьодор Достоевски

Фьодор Достоевски

Фьодор Михайлович Достоевски (1821-1881)
руски писател

Красотата ще спаси света.

Без висшите идеи, не може да съществува нито човекът, нито нацията.

Хуманността е само привичка, плод на цивилизацията. Тя може напълно да изчезне.

Главното в човек - не ума, а това, че той управлява: характер, сърце, добри чувства, прогресивни идеи.

С лишения, труд и борба се достига самобитност и чувство за собствено достойнство.

Да се влюбиш не значи да обичаш: влюбвайки се може и да ненавиждаш.

Без великодушните идеи човечеството не може да съществува.

Действията не винаги ни водят към щастие: но няма щастие без действия.

Човек цял живот не живее, а съчинява себе си, само-съчинява.



XIX век | Русия | писатели |
Русия писатели | Русия XIX век | писатели XIX век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
Хуманността - едва ли не предразсъдък
Коментар #4 от: 15-06-2013, 11:48:16
"Хуманността е само привичка, плод на цивилизацията. Тя може напълно да изчезне."

Това не е вярно! Напротив, цивилизацията е плод на хуманността. Хуманността е именно спората, която - като се е пръснала по света, - е накарала вредом да поникнат гъбите на познатите ни човешки цивилизации (някои от тях отровни, наистина, но не всички...). Това, че са били нужни на човеците векове, за да осъзнаят, че цивилизациите поникват от един или друг вид хуманност, съвсем не означава, че хуманността изобщо е била непознато явление. Тя е другото название на инстинкта за самосъхранение у хомо-сапиенса.

Да се каже, че хуманността е само привичка, е равносилно на възгледа, че хигиената е предразсъдък - буржоазен при това!
Kin Voilo-y-Cabala Vovan
Дяволите няма да пропуснат
Коментар #3 от: 15-06-2013, 11:27:43
Изказани са две разсъждения, които - вероятно поради откъснатостта от контекста - звучат малко странно:

1/ "С лишения, труд и борба се достига самобитност и чувство за собствено достойнство."

2/ "Човек цял живот не живее, а съчинява себе си, само-съчинява се."

Първата мисъл ще я коментираме така: борбата (сиреч - безславното боричкане със себеподобните), лишенията (а те водят неминуемо до затъпяване) и труда (безсъдържателният, а той не може да не е безсъдържателен, иначе не би бил труд, а - духовен ПОДЕМ) - всичките тези неща смазват човека и съвсем не градят самобитността му и собственото му достойнство.

Във втората мисъл вярно е само това, че човек цял живот е длъжен да се самосъчинява, ако иска да живее пълноценно, така че да се каже: "не живее, защотото съчинява себе си" не е твърде убедително. Истнският живот е именно в самосъчиняването и именно чрез самосъчиняване се достига самобитността и чувството за собствено достойнство. Защото: ако не съчиняваш себе си, дяволите няма да пропуснат да се намесят и ще те "досъчинят" по тяхно усмотрение.
ДИЯНА ТЕРЗИЕВА
Re:
Коментар #2 от: 18-12-2012, 10:36:36
"Истинският християнски свят ще дойде тогава,когато майката прости на палача на своето дете." Достоевски
Т.е.-никога?
Елена
Супер!
Коментар #1 от: 12-11-2008, 19:25:42
Любимият ми писател!!!
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе