Начало » Мисли » Филис Макгинли

Филис Макгинли

(Phyllis McGinley) (1905-1978)
американска писателка

Думите може да жилят непоносимо болезнено, но мълчанието разбива сърцето ни.

Жените не са равни ма мъжете в нищо освен отговорноста. Ни не сме по-нисши или по-висши от мъжете. Ние просто сме друг народ.

Не знам, кой пръв е измислил митът за равенството на полове. Но изглежда, той е разклатил семейното щастие, повече от всяко друго лъже-учението на нашето алчно за митология време.

Умението да се справяш с мъжете не е най-главното. Жизнено важно е само да се справяш с мъжа - с един-единствен мъж.

На мъжете е простен романтизма; но жените, които могат да творят живот в своите собствени тела, те са длъжни да играят тези игри.



XX век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XX век | писатели XX век

Кин Войло
Не би могло
Коментар #4 от: 18-07-2013, 15:21:09
С чувство на съжаление трябва да признаем, че Д.Т. говори истината. Пластовете са разместени и това е част от хаоса, на който се опитваме да се противопоставим - засега не особено успешно. По принцип социалните нива трябва да съответствуват на интелектуалните (и духовни) такива. И обратно... Това би било нормалното състояние на нещата. Но Злото в света е станало в настоящия момент така могъщо, че всичко се е обърнало с главата надолу.

Беше време, когато пишещият тези редове беше егалитарист, т.е. питаше се: защо хората трябва да не са еднакви и да не са равни помежду си, а трябва да има различия между тях - едни да имат едни способности в дадена област и да са некадърници в друга и съответно очевидните негодници за едно, да бъдат виртуози за друго. ...Гледаш го - опърпан, мръсен, а при това и джебчия, но като хване цигулката - свири като Паганини! Не би ли могло този тип да е почтен и приличен и пак да радва слуха на хората с майсторските си изпълнения?

Не би могло.

И защо не би могло?

Защото живеем в общество, а обществото затова е общество, защото дейностите в него са локализирани: тук ей тези орат и копаят земята, за има какво да ядем; там пък ей онези строят къщи, за да имаме покрив над главата си; други пък предат и тъкат, кроят и шият - за да покрием голотиите си с дрехи, трети свирят на орган, четвърти пишат стихове, пети издават книги, изпълнени с ум и разум. И се получава тъй, че тези, които орат и сеят, не им иде "отръки" да пишат стихове, а тези, които издават книги, са безпомощни, ако трябва сами да построят покрива над главата си. Ако ли пък можеха тези, които предат и тъкат, да пишат стихове, а онези, които свирят на роял, да могат да кроят и шият, то нито свиренето на рояла щеше да бъде на висота, нито ушитите костюми щяха да стоят "по мярка" на някого; стиховете пък щяха да напомнят на бръмченето на предачния чекрък...

Да, хората не са еднакви! Бихме искали само - дори да са различни колкото си искат - да бъдат поне по един и същи начин ПОЧТЕНИ: да не крадат, да не лъжат, да не ограбват, да не убиват...

Но ето - идва отнякъде либертарианистът и заявява: всичко, което се случва в Природата, в Битието, в Обществото и т.н. - колкото и безсмислено да ни изглежда то - има своя закодиран смисъл. Ето защо съвсем не е безсмислено съвършеният цигулар да е в същото време и мошеник, крадец и изнудвач. За да има престъпни индивиди в живота, това има своето дълбоко и непоклатимо оправдание. Нищо, което става в света не е излишно. Дори когато идват и ти казват, че си излишен и е дошло времето да те ликвидират, това също откликва на някаква житейска необходимост, зер фундаменталният постулат на либертарианизма, както казват, бил: "Всяко нещо, което иска да те убие, но не успява да го стори, те прави по-силен!"

Тук либертарианистът, спорейки с теб, се опитва да ти разясни защо Западът се е оказал по-жизнеспособен от Изтока. "Защото Изтокът - заявява ти нео-либералът - те поставя в една стерилна среда, каквато беше 'социализмът' (и каквато беше и атмосферата в нацистка Германия), а в стерилната среда всичко е уравнено до такава степен, че всичко поне да изглежда еднакво почтено и да ти се струва, че Злото в света е превъзмогнато. (А то не е и не може да бъде!) Докато в либералния Запад зад всяко кьоше те дебне един бандит, който си е поставил за цел да те ограби, а пък ако му се противопоставиш - и да те очисти. Това те кара да си 'на щрек' и по този начин ти се оказваш далеч по-пригоден за суровия живот, който сме призвани да водим в тази сътворена от Сатаната материална действителност."
Д.Т.
Стълбите...
Коментар #3 от: 17-07-2013, 09:54:00
Няма ли да е по-точно да говорим за етажи на интелектуалното ниво,отколкото на социалното?Тези пластове ,по мои наблюдения,са малко поразместени-често високите нива на социалнта стълбица са обитавани от обикновени прасета с дипломи,попадналли там с връзки,хитрост и други житейски варианти,а често хора,които са фини,интелигентни и интересни ,са доста по-долу в социалното верига./Вероятно,защото не им достига наглост и нахалство да драпат със зъби и нокти,на всяка цена,нагоре по стълбата.../Защото тези от първата група се катерят на принципа,че :"Целта оправдава средствата", а тези от втората отвръщат,че :"Няма такава цел ,която да оправдава всички средства" и отиде ,та се невидя,голяма каша е тук,в България тази работа със социалните пластове...
А относно романтицзма-май "днес" е сведен до общуване в мрежата,съвместно гледане на порно,друсаници под чалга ритми в кръчмите,всичкото обилно гарнирано с много алкохал и любовни обръщения от типа-"Щракалка","Тупалка","Изрод"...Такива са и комплиментите...
И мъже,които си скубят веждите...Отврат!
Кин Войло
Индикация за издигнатост
Коментар #2 от: 16-07-2013, 14:27:18
"На мъжете е простен романтизма,
но жените ... не са длъжни да играят тези игри"


Романтизмът е еднакво свойствен и за мъжете и за жените, и това е прекрасно! Ние трябва да бъдем романтични, защото това ни извисява.

Но да се поставя въпроса така, че за едни романтизмът е простим, а за други - не (или дори, че романтизмът е непростим за когото и да било), това би могло да бъде единствено индикация за издигнатостта или низостта на социалния слой, към който се отнасят въпросните мъже и жени. Колкото по-еманципирани са хората, толкова за тях привидно непотребните емоции, пораждани от такова привидно излишно нещо, каквото е романтизма, са жизнено важни за духовността им. Обратно, колкото по-ниско стоят те по етажите на социалната сграда, толкова повече бездуховността нашепва в плебейското ухо, че щом романтизмът не се яде и не се пие, то той не чини пукната пара.
Кин Войло
Хора и животни
Коментар #1 от: 15-07-2013, 14:01:47
Отношението на жената към мъжа е подобно на ролята на звероукротителката - той е с ярка раирана окраска по гърба, свирепи нокти и зъби, а тя трябва да привиква да поставя главата си в устата му, защото това иска да види публиката.

Отношението пък на мъжа към жената също е от сферата на ролите, които ние, хората, си позволяваме, домогвайки се до животинското царство. Мъжът напомня на онзи дресьор на птици - страстен поклонник на красотата на птичето оперение и на виртуозните птичи песни - който си позволява да покрие кафеза с покривка, за да накара птичката да пее безспир, а повдига платното само когато е сам, за да се наслади егоистично на разкошните й перца...
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе