Начало » Мисли » Федерико Андахази

Федерико Андахази

(исп. Federico Andahazi) (1963)
аржентински писател

Общоизвестно, е че умът в красивите жени е знак за връзката им с дявола.

Тя мислеше, че бог никога не е взимал страната на слабите, или беззащитните, или безпомощните.

Да развратиш е по-трудно, от това да възпиташ.

Този, който няма ученик, не заслужава, да го наричат майстор.

Дявола сам избира душите, които иска да купи, и никога не обръща внимание на тази, която сама унижено се предлага за продажба.

Колкото по-жестоки и безпощадни са законите, толкова по-жестоки и безпощадни ще бъдат престъпленията.

Колкото по-щателно е изработен официалният кодекс на законите, толкова по-изтънчени се оказват способите да ги заобиколиш.

Ние не трябва да се срамуваме от изкушенията, а напротив, колкото по-често ни се отдава да ги преодолеем, толкова по-силни и многочислени се оказват нашите душевни страсти.

По-лесно е да замениш една нравствена система с друга, от колкото да лишите някого от нравственост.

В света по подобие на богатствата натрупването на определено количество красота, която, както и всичко останало, е разпределена несправедливо.

Красотата не е нищо повече от външната обвивка на ужаса и тя неизбежно се нуждае от смърт: най-красивото цвете се корени в зловонното гниене.

Добрата проститутка, както и добрата жена, трябва да бъде послушна, покорна и благодарна.

Правилата са изкуствени и са предназначени да укротят природата, но когато последният се издига срещу собствените си закони, те изведнъж стават безсилни.

При хората морално слабата болка причинява реципрочен гняв, пропорционален на жестокостта на изпитаните мъчения. Жаждата за отмъщение постепенно засенчва всички други мисли и чувството за справедливост отстъпва на желанието за отмъщение.

Така нареченото лесно поведение... е просто маска, зад която стои агонизиращият акт на отричане: да се откажеш от любовта...

Както няма учители в любовта, така няма и в музиката.

Омразата му служи като дърва за огрев, които разпалват огъня на гнева, осветявайки всяка негова стъпка.

Говореха за дреболии, но с вдъхновение и страст, както е между пияници.

...тангото е мъка, която танцува.

Плътските грехове се коренят в тялото...

Няма по-лош слепец от този, който не желае да вижда.

Аз не разчитам да се приобщя към вечността, затова аз съм никой.

Опасявайки се, че ще се ми се случи да говоря на сън, аз за всеки случай с клещи изтръгнах езикът си.

Клеветата беше твърде мръсна, че да я пренебрегне.

За жената има два пътя към добродетелта: девственост и майчинство - и два пътя на порока: грях и болест.

Узнавайки вярата на човек, ти ще го познаеш поне наполовина! Познай жена му и ще узнаеш и втората му половина!

Мъжкият кодекс на честа - забранено му е да разказва са своите страдания и за своите победи. За това те не говореха. За това пееха танго.

Случаят обаче избира най-невероятните пътища.

Той убиваше заговорници по молба на министрите, той убиваше министрите по заповед на заговорниците.

Защо действието, което няма никакво значение, просто предписано със закон... трябва да стане залог за спасение?

Първото нещо, което трябва да се изучава от човек, който ще стане художник, са инструментите, с които той ще трябва да работи.

Колкото повече жената е склонна към омраза, толкова повече тя е склонна към любов.

Колко болка може да понесе човек . Колко дълго може да обича човек, без да се примирява с безнадеждността.

За да се харесаш на една жена, е нужно първо да завоюваш сърцето на друга.

... страстите са израз на волята, които нямат нищо общо с тялото, тъй като те възникват и изчезват в самата душа, без никаква намеса на тялото.

Днес хората се признават за атеисти с такава лекота, с каквато се казват гастрономическите предпочитания!

Подходящо е човек да се държи с жена по същия начин, както душата спрямо тялото тялото му, тъй като тялото му е от женска природа, докато душата е мъжка.

...скандалите и дори онези, които изглеждат велики и принадлежат към вечността, са толкова краткотрайни, колкото времето, което отделя едните от другите...

Всеки ден беше като обещание.

Новата наука е добра, ако служи за извличане на злато. Добре е, ако не опровергава истините на Писанието, а още по-добре, ако се отнася към изкуството да се правят богатства.

Единственото което притежаваше, беше глуха, разрушителна завист.

Там, където живее любов, няма необходимост от закон.

Именно Исус е станал първият нарушител на най-главната от заповедите му, оставяйки след себе си своето изображение, запечатано на тъкан, за последващо поклонение.

Колкото повече реликви можеха да се натрупат в църквата, толкова по-голям беше броят на енориашите, които се подслоняваха всеки ден под нейното крило.

Вярата не се нуждае от доказателства, но съществуваха реликви, които служеха за материално потвърждение на това, което не можеше да докаже религиозната догма.

Вселенският събор от 787 е постановил: "Ако от днешният ден, някой епископ освети храм, в който няма свещени реликви, то нека да се лиши от сан като нарушител на църковната традиция".

Жената винаги е обект на грях.

Мъжът се явява субект на стремления, а жената, напротив, напротив, обект на изкушение.

Любовта е страст.

За монархът е по-удобно съществуването на куртизанки заради пари, отколкото съществуването на куртизанки заради удоволствия.

Както й философът, учителят на куртизанките трябва да бъде проводник на нравственост.

Хората, като тиха река, са способни неочаквано да наводнят бреговете, а след това също така естествено да се върнат към основната си посока. И да продължат да следват техния обичаен път.

Всеки може да получи пари, но талантът е най-редкият дар.

Истински господар, както и всеки владетел, който смята, че е такъв, по-скоро ще жертва живота си, отколкото честта на своите поданици и собствената си чест.

Науката не открива Истината. Тя е само слаб пламък, който освещава божието слово. Науката служи на Бог, за да помогне постигането на Истината.

Тя (беладоната) била известна на италианците, а флорентинските дами използвали сока на растението, за да разширят зениците си и да направят очите си мечтателни, с цената на повече или по-малко постоянна слепота, им придаваше несравним чар.

Вертикалните лъчи на обедното слънце освободиха предметите от техните сенки.

Няма по-сладостен аромат, от ароматът на книги.

До смъртта си, той ще си спомня, като черен, но толкова сладък ден, гласът й е горещ като огън, бързият й език изгарящ като адски пламък.

Той се чувстваше като плъх под погледът на змия.

За миг палачът почувства, че човек (или почти човек) и е преживял нещо подобно на угризение на съвестта.

Целта на целия му живот беше да подозира.

Развитието на един народ трябва да се отбелязва не с подобряването на неговите закони, а от способността да се справя без тях.

Ние сме храна за червеите.



XX век | XXI век | Аржентина | писатели |
Аржентина писатели | Аржентина XX век | Аржентина XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе