Начало » Мисли » Фаина Раневска

Фаина Раневска

Фаина Георгиевна Раневска (рус. Фаина Георгиевна Раневская) родена Фаина Гиршевна Фелдман (1896-1984)
руска, съветска актриса

В някои хора живее Бог, в някои дявола, а в някои само глисти.

Оптимизмът е недостатъчно информация.

Семейството заменя всичко. Затова, преди да го създадете, помислете, за теб какво е по-важно: всичко или семейството.

Живей така, че да те помнят и негодниците.

Хомосексуализмът не е извращение. Извращението е хокей на трева и балет на лед.

Спомена е богатството на старостта.

Самотата като състояние, не се поддава на лечение.

Преспала съм със всички театри на Москва, но от никой от тях не съм получила удовлетворение!

Получавам писма: "Помогнете ми да стана актьор". Отговарям "Бог помага!"

Старостта е тогава когато ви безпокоят не лоши сънища, а лоша действителност.

Защо жените толкова много време отделят на своят външен вид, а не на развитието на интелекта? Защото слепите мъже са много по-повече, от умните.

Склерозата не мое да се излекува, но за нея може да се забрави.

Четвърти път гледам този филм и съм длъжна да ви кажа, че днес актьорите са играли както никога.

Не обичам да се оплаквам от живота.

Да се снимаш в лош филм е все едно, да плюеш във вечността.

Съюзът на глупав мъж и глупава жена поражда майка-героиня. Съюзът на глупава жена и умен мъж поражда самотна майка. Съюзът на умна жена и глупав мъж поражда обичайно семейство. Съюзът на умен мъж и умна жена поражда лек флирт.

Ако болният много иска да живее, докторите са безсилни.

Животът е само малка разходка преди вечния сън.

Здраве - тогава когато вас всеки ден ви боли на друго място.

Всеки мъж има това, което заслужава.

В актьорският живот е нужен късмет. Повече, от всеки друг, актьора е зависим, не му е дадено да избира роля.

Забелязала съм, че ако не ям хляб захар, тлъсто месо, не пия бира с риба - лицето ми става по-малко, но по-тъжно.

Освободете идиотите и клоните от живота си. Цирка трябва да гастролира.

Изглежда, че бог обича страдалците. Някога да сте видели щастлив гений? Не, всеки има весел живот, като трева на вятъра. Щастието е понятие за посредствените във всички отношения граждани, и тук няма никаква справедливост.

Среща се такава любов, че е по-добре да я замениш с разстрел.

Сега дълго гледах снимката - очите на кучетата са удивително човечни. Обичам ги, те са умни и добри, но хората ги правят зли.

Няма дебели жени, има малки дрехи.

Таланта е като брадавицата - или го има, или го няма.

Семейството замества всичко. Затова, преди да започнете, трябва да помислите какво е по-важно за вас: всички или семейството.

Аз не знам системите на актьорската игра, не знам теорията. Всичко е по-просто! Или имаш талант или го нямаш.

Жените умират по-късно от мъжете, защото винаги закъсняват.

Боже мой, колко съм стара - аз още си спомням порядъчните хора...

Животът е твърде кратък, за да го прекарва в диети, алчни мъже и лошо настроение.

С какво се занимавам? Симулирам здраве.

Жените, разбира се, по-умни. Чували ли сте някога за жена, която е загубила главата си само защото мъжът има красиви крака?

Парите пречат и когато ги няма, и когато ги има.

За мен винаги е било непонятно: хората се срамуват от бедността и не се срамуват от богатството.

Казват, че любовта идва с млякото на майката. Любовта ми е дошла със "сълзите на майката".

Режисьорите не ме обичаха, а аз им се отплащах с взаимност.

Навярно, аз съм чиста християнка. Прощавам не само на враговете, но и на приятелите си.

Животните, които са малко, за записани в Червената книга, а тези които са много - в книгата с вкусна и здравословна храна.

За посредствена актриса: - Недостатъчният талант и ум се компенсират от бясна активност. По-добре да бъде в профсъюза, а не на сцената.

Нищо не ти дава да разбереш и усетиш своята самота, както тогава, когато няма на кого да разкажеш своя сън..

Задължена съм на приятели, които ме оказват с честа на своите посещения, и съм дълбоко благодарна на приятели, които ме лишават от тази чест.

Вие сте прав: днешните млади хора са ужасни. Но още по-лошо е, че ние не принадлежим към тях.

Старостта е отвратителна. Смятам, че е невеж Бог, който позволява да доживееш до старост.

Изненадващо, човек губи способността си да вижда с очите си с възрастта, но придобива душевно зрение.

- Колко завиждам на безмозъчните!

Да обичаш другия означава да не щадиш себе си. Аз бяха такава.

Детето още от първият клас в училище трябва да се научи на науката на самотата.

На мен не ми достигаше ум да изживея живота си глупаво.

- Когато умра, погребете ме и на паметника напишете: "Умрях от отвращение".

Хората живеят така, сякаш всичко хубаво непременно трябва да се случи с тях, а всичко лошо с някой друг.

Очакването на неприятностите понякога е по-тежко от самите тях.

Много е трудно да не станеш това, което искаш да бъдеш, и ако тази визия не съвпада с твоя вътрешен свят, борбата става смъртоносна.

Мнозина се оплакват от външния си вид, а никой от мозъка.

Стариците, по мои наблюдения, често не притежават изкуството да бъдат стари.

Геният и смъртния се чувстват еднакво в края, преди неизбежното.

А ако не кажеш всичко, значи, нищо не си казал.

Често казват: "Талантът е вяра в себе си". А според мен, талантът е неувереност в себе си и мъчително недоволство от себе си, своите недостатъци, което аз, между другото, никога не забелязах в посредствеността.

Невъзпитаността в зряла възраст говори за отсъствие на сърце.

Каква мъка, Боже мой, това е нечовешко мъчение да живееш в такава мъка.

Аз имам виене на свят от отсъствието на успех.

Нещастно мое отечество. Има толкова много спасители, само че няма спасение.

Дай на глупака близалка, а на евреина новина и двамата ще се радват.

Оставете глупак да построи къща и той ще изкопае кладенец.

Чуждата мъка е по-вкусна от чуждата радост.

Живеем погрешно: или съжаляваме за това, което вече се е случило, или сме ужасени от това, което ще се случи. А настоящето в това време се втурва покрай него като експресен влак.

...впечатлителността е наказуема, както и външните прояви на духовни преживявания.

За да видим колко преяждаме, стомахът ни се намира на същата страна като очите.

Да пишеш лошо за себе си - не искаш. Да пишеш хубаво е неприлично. Значи, трябва да мълчиш.

Нощем боли всичко, а повече от всичко съвестта.

Какво направих през последните 30 години? Какво направих, за което не бих се срамувала пред съвестта си? Нищо. Имах талант, ум и сърце. Къде е всичко това?

Боже мой, как ме подхлъзна живота, аз даже не чух, как пеят славеите.

В мен има нещо противно.

Сега всички смятат, че могат да бъдат артисти само защото при тях има гласови връзки.

Аз съм в ужас, а трябва да обичам, обичам, а аз съм ужас.

А ти силно ме обичаш, и всичко, което става с мен, трябва да те вълнува и тревожи.

Аз не признавам думата "играя". Можеш да играеш на карти, в състезания, на пулове. На сцената е нужно да се живее.

Старостта е времето, когато свещите на тортата за рождения ден струват повече от самата торта, а половината от урината отива за изследвания.

Кучето е много по-добро от човека и по-благородно.

Понякога ми идва нещо глупаво, но също така веднага забравям, че е глупаво. Умното дълго време не посещава мозъка ми.

Ако не те обичат, не можеш нито да репетираш, нито да живееш.

...талантът винаги достига до таланта и само посредствеността остава равнодушна, а понякога даже враждебна към таланта.

Ние сме обкръжени от идиоти, мошеници и страховити дами без кучета. Беда!

Моите пари винаги са ми достатъчно, особено ако не ги харча за нищо...

Казват, че добрият човек разбира, какво е добро, а лошият - какво е изгодно.

Дали зрителят ръкопляска от вежливост или заради това, че малко разбира?

Самотата е тогава когато в дома трябва да звъни телефона, а звъни будилника.

Къде отиват проклетите пари, не можеш ли да ми кажеш? Те се разбягват като хлебарки с чудовищна бързина.

Забавлява ме вълнението на хората над дреболии, а аз самата бях толкова глупава. Сега разбирам преди финала, че всичко е напразно. Нужна е само доброта, състрадание.

Мислете и казвайте за мен, каквото пожелаете. Къде сте виждали котка, която се интересува, какво говорят за нея мишките?

Пропуските не винаги са обидни. Какво му е лошо, ако сте пропуснали този, който хвърля камък по вас?

Опитайте се да се усмихнете, малко по-загадъчно. Тогава твоите завистници ще се измъчат, блъскайки си главата за онова, което ти е на ума.

Познанието на самият себе си силно отвлича човек от изучаването на чуждите недостатъци.

...човек трябва да бъде толкова горд, че да плюе на самолюбието си.

Аз вярвам на Бог, който е във всеки човек. Когато правя добри постъпки, аз мисля, че това е дело в Божиите ръце.

При нас всичко е просто: каквито и трудности да си създаваме, такива героически ще преодоляваме.

Последните й думи обръщайки се към мен, бяха: - Просто, че те възпитах като порядъчен човек.

Важно е не толкова да получиш помощ, колко да знаеш, че ти непременно ще я получиш.

По-добре е нищо да не правиш, отколкото да правиш нищо.

Децата никога не трябва да бъдат самотни, иначе те никога няма да бъдат щастливи в живота.

Когато бях на 20 години, аз мислех само за любовта, аз сега обичам само да мисля.

Нужно е да умъртвиш в себе си обичайното, земното, нужно е да станеш над себе си, нужно е да търсиш в себе си Бога.

Сама в тълпата е още по-тежко, отколкото да си пазач на фар на далечен остров.

Спътник на славата е самотата.

Стените на дома са оцветени в цвят "безнадежност".

В течение на живота си човек прекарва в тоалетната почти година и половина. Не седете напразно - четете!

- Как мислите, в какво е разликата между умният човек и глупакът? - Работата е в това, че умния не знае, в какво се състои разликата, но никога не пита за това.

Дърветата винаги са прекрасни - зелени или без нито един лист. Аз ги обичам толкова, колкото мога да заобичам един добър човек.

Не можеш да се научиш да бъдеш артист. Можеш да развиваш своето дарование, да се научиш да говориш, да общуваш, но не и да разстърсваш. За това това трябва да си се родил с природата на актьор.

Скоро ще стана на шейсет години, откакто съм на сцената, а аз имам само едно желание - огромното желание да играя с артисти, от които аз мога още да се уча.

Това, което актьорът иска да разкаже за себе си той трябва да изиграе, а не да запише в мемоари.

Паметта не възприема това, което е чуждо на сърцето.

Това е днешният театър - катастрофа, а режисьорът е човек от улицата.

Защо, когато загине Поет, винаги има чувство на мъчителна болка и собствена вина?

Много завиждам на хора, които говорят за себе си с лекота и даже с удоволствие. Аз не искам това, не ми харесва...

Винаги съм завиждала на таланта.

Да се научиш на талант е невъзможно...

Това не е стая. Това е същински кладенец. А аз се чувствам като ведро, което са пуснали тук.

Глупостта е вид безумие.

Ако аз отстъпя на молбите и започна да пиша за себе си това би била "книга за жалби".

Безделието ти доставя удоволствие само тогава, когато имаш да свършиш много спешни дела.



XIX век | XX век | Русия | актриси |
Русия актриси | Русия XIX век | Русия XX век | актриси XIX век | актриси XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе