Начало » Мисли » Ерих Фром

Ерих Фром

Ерих Селигман Фром (нем. Erich Seligmann Fromm) (1900-1980)
немско-американски психолог и философ от еврейски произход

Любовта е отговорът на проблема за човешкото съществуване.

Егоизма е симптом за липса на любов към себе си. Който не се обича, вечно се тревожи за себе си.

Вярвам, че основния човешки избор – е изборът е между живота и смъртта. Всеки акт включва този избор.

Човек започва да разбира, че той – това е пълноценна, активна, творческа личност и че единственият смисъл на живота – това е самия живот.

Вярвам в свободата, правото на човек да бъде себе си, защитава и да се бори с всички онези, които се опитват да му попречат да бъде себе си. Но свобода – това е нещо повече, от отсъствие на притеснения. Това не е толкова "свобода от". Това е "свобода за" – свободата да станеш независим.

Както съвременното масово производство налага стандартизация на стоките, тъй общественият процес изисква стандартизиране на човека, което се нарича "равенство".

Понятието "Бъди жив" - това понятие не е статично, а динамично. Съществуването - е разкриването на специфичните сили на организъма. Обновяване на потенциалните сили – това е вродено качество за всички организми. Поради това, разкриването на потенциала на човек съгласно законите на природата трябва да се разглежда като цел на човешкия живот.

Незрялата любов казва: Обичам те, защото се нуждая от теб. Зрялата любов казва: Нуждая се от теб, защото те обичам.

В любовта парадоксът се появява, когато две същества станат едно, но същевременно си остават две.

Съвременният човек мисли, че той губи време, когато не действа бързо, той обаче не знае какво да прави с времето, което е спечелил, освен как да го убие.

Мъжа и жената са станали еднакви, вместо това, да станат равни като противоположни полюси.

Любовта е акт на вяра, и който има малко вяра, той има и малко любов.

Не е богат този, който има много, а този, който дава много.

Любовта е активна заинтересованост в живота и развитието на това, което обичаме. Където няма активна заинтересованост, там няма любов.

Сигурността съществува само по отношение на миналото; що се касае до бъдещето, единственото сигурно нещо в него е смърта.

Мазохистичната зависимост на един човек от друг често се маскира в съзнанието като "любов".

Отношението към другите и отношението към самият себе си не е противоположно.

Нито един реален човек не може да оправдае приказните очаквания.

Всяка нова крачка може да завърши с неуспех - това е една от причините, каращи хората да се страхуват от свободата.

Егоизмът и любовта към себе си не само не са едно и също, но са коренно противоположни понятия.

Бащата е този, който учи детето как да научи пътя към света.

Има хора, които се наслаждават на самокритика и си нанасят обвинения, които не биха дошли и в главите на най-лошите им врагове.

... любовта е черта на характера...

... съвременният човек е реалист, измислил отделна дума за всеки тип автомобил, но само една дума "любов" за да изрази най-разнообразното душевно преживяване.

В живота няма друг смисъл, освен този, който човек сам му придава.

Целта на човека е да бъде много, а не да притежава много.

Ако човек може да живее без принуда, не автоматически, а спонтанно, то съмненията изчезват. Човек осъзнава себе си като активна творческа личност и разбира, че в живота има само един смисъл - самият живот.

Докато всеки се опитва да бъде възможно най-близък до останалите, всеки остава изключително самотен.

Хората се раждат равни, но различни.

Уважението към уникалността, култивирането на уникалността на всеки човек е най-ценното постижение на човешката култура.

Човек е свободен, само ако може да избира. А той може да избира, само ако знае достатъчно много, за да сравнява.

Нарушение на забраната, грехопадение, в позитивният човешки смисъл е първият акт на избор, акт на свобода, тоест първият човешки акт въобще.

Майчината любов не може да се заслужи с добро поведение, но не може да се изгуби, ако си сгрешил.

Радостта не е ужасен, моментен пламък. Радостта е равномерно изгаряне на битието.

Този, който обича истински един човек, той обича целият свят.

Уважението означава желание другият човек да расте и да се развива такъв, какъвто е.

Повечето вярват, че основният проблем на любовта е да бъдеш обичан, а не способността да обичаш.

Съчетанието на цинизъм и наивност е много типично за съвременният човек, а резултатът от тази комбинация е страхът от собственото мислене, собствените решения.

Безпомощността е временно състояние; естествената и постоянна е способността да стоите и да ходите на собствените си крака.

Да бъдеш "отговорен" означава да умееш и да бъдеш готов да "отговаряш".

Ние трябва да заменим манипулирането на хората с активно и разумно сътрудничество.

Човек само по себе си не е добър и не е лош; на човешкият живот е присъща вътрешна тенденция към развитие, проявяване на способности;

Ако индивидът може да обича съзидателно, той обича и себе си; ако обича само другите, той изобщо не може да обича.

Мъдрият мисли за живота, а не за смърта.

Главната опасност за човечеството се явява не изверга или садиста, а нормалният човек надарен с необичайна власт.

Разбира се, мисленето само по себе си без познаването на факти е фикция, но и сама по себе си "информацията" може да се превърне в такова препятствие за мисленето, като и нейното отсъствие.

Да имаш работа - без значение каква за мнозина е граница за мечтите, нещо, за което те биха били безрезервно благодарни.

Един свободен човек трябва да обяснява нещо само на себе си - ума и съзнанието си - и на малцината, които имат право да изискват обяснение.

Любовта е активна заинтересованост към живота и развитие на това, което обичаме.

Човек, който не може да създава, иска да разрушава.

Той (съвременният човек) живее в миналото или в бъдещето, но не и в настоящето.

Умение напрегнато да се труди, самоотверженост, съсредоточеност - ето това съставлява същноста на истинската, развита личност...

Самоубийството е най-висшето извращение на живота.

Самоубийството е последната надежда, ако всички останали опити за снемане бремето на самотата се окажат безуспешни.

Не само хората създават история - историята създава хората.

През XIX век проблема се състои в това, че Бог е мъртъв; през XX век проблема е в това, че човек е мъртъв.

Компетентността не е неразделна част от властта.

Колкото по-малко имам, толкова по-способен съм да обичам.

Познавайки самият себе си, човек всеки път се преобразява.

Ние сме стадо, което вярва, че пътят, по който вървим, води до целта, тъй като виждаме, че другите са на същия път.

Всичко, което може да помогне един човек на друг е да разкрие истински и с любов, но без сантименталност и илюзии, съществуването на алтернативи.

Невъзможно е да уважаваш човек, без да го познаваш.

Ние мислим, че най-важно от всичко е да намерим правилният отговор, а да зададем правилният въпрос не е толкова съществено.

Несъмнено, ако бебето можеше да мисли в момента на рязане на пъпната връв, то би изпитвало страх пред смърта.

Автоматите не могат да обичат; те могат да обменят своите "лични пакети" надявайки се на успешна сделка.

Съвременният човек проявява твърде малко дисциплина извън пределите на служебните си задължения.

Силата в психологически смисъл няма нищо общо с господството; тази дума означава да притежаваш способности.

Бог винаги е готов да изпрати своята благодат на човек, но получава само това, което е заслужил със своите добри дела.

Всеки трябва да върви напред и да избита своето щастие: да плува или да се удави.

Когато доброто принадлежи на отделните хора, а не на всички заедно, хората повече работят и по-малко спорят.

В процеса на създаване човек встъпва в диалог със света.

Съвременният човек е човек от масата, той е високо "социализиран", но твърде сам.

Любовта е активност; ако обичам, аз се намирам в състояние на постоянен активен интерес към любимият човек.

Човек е отговорен пред самия себе си за това, как той ще се разпорежда със своя живот.

Свободният човек неизбежно е лишен от безопасност, мислещият човек неизбежно е лишен от увереност.

Трагедията на повечето от нас е това, че ние умираме, без да успеем напълно да се родим.

Човекът е свободен дори да отхвърли благодатта, която му е дадена от Господ.

Човек не трябва да пише за това, което не е преживял сам.

Как мога да разбера друг, ако съм напълно погълнат от себе си?

Физическата самота става непоносима само в случай, че той влече със себе си морална самота.

... любовта не е просто преживяване; същността на любовта е активно отговорно действие.

Може да се каже, че днес една от главните цели за човека се състои в това, да "избяга от собствената си скука".

Вярата в човечеството без вярата в човека води до безчовечност.

Преуспелият революционер е държавник, а неуспешният е престъпник.

Проблемът на съществуването може да бъде разрешен от всеки човек само вътре в самият себе си, а не с помощта на посредник.

Единственият път за пълно знание, е актът на любов; този акт излиза извън границите на мислите, извън границите на думите.

Не за пръв път в историята малцинството посочва пътя, по който ще продължи развитието на човечеството.

Продуктивната любов включва в себе си комплекс от отношения: отношения на грижи, отговорности, уважения и знания.

За да стимулират приспособяването, диктаторските системи използват заплахи и насилие, демократичните страни - внушение и пропаганда.

Ако ние съдихме за ценността на идеите по количеството застанали зад тях хора, то ние бихме живели досега в пещерите.

Бог е символ не на власта над човека, а над собствените сили на самият човек.

Студентите трябва да учат толкова много, че едва имат време и енергия да мислят.

Любовта ... е постоянно предизвикателство; това не е място за почивка, а движение, развитие, сътрудничество...

Нищо не обединява хората по-силно от общите чувства: възхищението към едно и също нещо, обхваща мисъл, културните символи и ритуали и дори общата мъка.

Принципът "имаш-запазваш" трябва да бъде заменен с принципа "да бъдеп и споделиш с другите".

Не можеш да създадеш подводница, само като четеш Жул Верн; невъзможно е и да създадеш хуманистично общество, само като четеш книги на пророци.

В очите на мнозинството за хората е "разумно" това, с което е съгласно мнозинството; за него понятието "разумно" няма нищо общо с разума, а само със всеобщото съгласие.

Оптимизмът е отчуждена форма на вяра, песимизмът е отчуждена форма на съмнение.

Съсредоточеността в нашата култура е още по-рядка в нашата култура, от самодисциплината.

Трябва тук да се спомене друга често срещана грешка. А именно, илюзията, че любовта задължително означава отсъствие на конфликти.

... и всъщност егоистичните хора са неспособни да обичат другите, но те са неспособни да обичат и самите себе си.

Всички опити за любов са обречени на неуспех, ако човек не е способен по активно да развива своята цялостна личност, за да достигне продуктивна ориентация.

Очевидно в изкуството на любовта повече от всяко друго изкуство, пропорцията между майстори и дилетанти е нарушена спрямо аматьорите.

Когато човек чувства, че той не е в състояние да придаде смисъл на своят живот, той се опитва да намери това значение в детето.

Противно на дълбоко вкоренената жажда за любов, почти всичко останало се счита за почти по-важно от любовта: успех, престиж, пари, власт.

За какво се борят? Как е възможно и двете страни да вярват, че са във война за мир и свобода?

Егоистичният човек обича себе си не твърде силно, а твърде слабо, а всъщност той мрази себе си.

Всъщност хората искат да се приспособят в много по-голяма степен, отколкото са принудени да се приспособят.

Влюбеността винаги граничи с ненормалноста.

Хората се безпокоят от своята привлекателност, забравяйки, че същността на привлекателността е тяхната собствена способност да обичат.

Но само любовта, която не следва някаква цел, е наистина началото на любовта.

... човек живее в света на илюзиите, понеже те му помагат да понесе мизерията на реалният живот...

Любовта по своята същност трябва да бъде умишлен акт, решение да посветиш своя живот напълно на живота на друг човек.

Сънят е единственото оправдание за бездействието.

При съвременният отчужден индивид има мнения и предразсъдъци, но не и убеждения, при него има симпатии и антипатии, но не и воля.

Училищата са фабрики, на които се произвеждат пакети от завършени знания, въпреки че учителите искрено мислят, че въвеждат студентите във високите постижения на човешкия дух.

За първи път в човешката история физическото оцеляване на човешкият род зависи от радикалната промяна на човешкото сърце.

Той виждаше детайлите, но не и цялото, виждаше дървото, но не и гората.

Бащината любов е условна любов.

Да мнозинството хора вярата в Бог е детска илюзия, вяра в баща, който им помага.

Психоанализата е опит да разбереш истината за самият себе си.

Здравото общество трябва да предоставя на възрастните също такива възможности за получаване на образование, каквито то предоставя и на децата.

Илюзията, която разделя всички, става реалност.

Да бъдеш означава да разкриеш талантите и дарованията, с които е надарен всеки от нас.

Любовта е акт на вяра, и който малко вярва, той малко и обича.

Човекът е единственото животно, за което собственото съществуване се явява проблем, който то трябва да реши и който не може да избегне.

Характерът възниква в резултат на адаптиране на човешките потребности към определен начин на живот в дадено общество.

Демокрацията е система създаваща икономически, политически и културни условия за пълно развитие на индивида. Фашизмът е система, принуждаваща индивида да се подчини на външни цели и отслабваща развитието на истинската му индивидуалност.

Истинският идеал е всяка цел, чието постижение допринася за развитието, свободата и щастието на индивида.

Разумът не може да бъде ефективен, докато човек няма надежда и вяра.



XIX век | XX век | Германия | философи | психолози |
Германия философи | Германия психолози | Германия XIX век | Германия XX век | философи XIX век | философи XX век | психолози XIX век | психолози XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе