Начало » Мисли » Еманюел Муние
Еманюел Муние
(фр. Emmanuel Mounier) (1905-1950)
френски философ
Както събраните заедно много отчаяни хора не водят към надежда, така и съвкупността мними ценности не включва истинска ценност.
Най-голямото достойнство на политиката се заключава в това, че не се загубва чувството за цялост.
В човешката сфера е невъзможна никаква линейна класификация.
В мен няма нищо, което не е било смесено със земя и кръв.
Равнодушните към всички хора се потапят в зимен сън.
Да се бориш с насилието, но стремейки да го избегнеш на всяка цена би означавало отказ от решение на всички велики човешки задачи.
Великите религии следват същите пътища, както и великите епидемии.
Вярата в задгробният живот - това е най-разпространения и най-вредоносен символ на надеждата.
Волята започва с желание да господства - както над живота, така и над разума.
Светът умира от равнодушие.
Колко трудно е да присъства в света!
Абстракцията е противоположна на щастието.
Нищетата ни унижава точно така, както и изобилието.
Бог е мълчалив, и всичко най-ценно в света е изпълнено с тишина.
Обществения живот - това е постоянна схватка.
Абсурд - това е разрив между духът, който изпитва желание, и светът, който не оправдава възлаганите на него надежди.
Първата задача на разума се явява да сведе неизвестното към известно.
Пълната любов е творец на различието.
Лирическата илюзия е многолика.
Личност - единствената реалност, която познаваме и която едновременно култивираме отвътре.
Културата е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили.
Личностна вярност - това е творческа вярност
Личностното битие - това е щедрост.
Абсолютната свобода е мит. Не можете да пишете за всичко наведнъж.
Личността е съществуване, способно да се отдели от себе си, и да стане открито на другите.
Интелект, стремящ себе си към логически формализъм, се унищожава.
XX век | Франция | философи |
Франция философи | Франция XX век | философи XX век
Коментар #1 от: 15-06-2013, 12:04:47