Начало » Мисли » Елизабет Браунинг

Елизабет Браунинг

Елизабет Барет Браунинг (Elizabeth Barrett Browning) (1806-1861)
английска поетеса

Прекрасно трагично изречение на гърците: "Не назовавай някого за щастлив преди смъртта". Но аз бих добавила "Не назовавай никого за нещастен преди смъртта."

Хората придобиват мнения точно така, както децата усвояват азбуката - по пътя на многократното повторение.

Има много вяра в този, който търси вяра.

Една жена е винаги по-млада, отколкото мъжете на същата възраст.

Ние правим грешката да четем твърде много, несъобразно на това, колко размишляваме за него... Така четенето на книги, строго погледнато, е в крайната степен на умствена леност.

Моето слънцето залязва за да може отново да изгрее.

Децата използват юмрука, докато не са на възраст да използват мозъка.



XIX век | Англия | поети |
Англия поети | Англия XIX век | поети XIX век

Кин Войло
Сами ни принуждават да мислим
Коментар #1 от: 11-11-2013, 21:17:10
...четенето на книги, строго погледнато,
е крайна степен на умствена леност"


Зависи за какви книги става дума. Към умствена леност тласкат онези книги, които разпалват чувственото въображение. Това са книги, които натрапчиво подканят читателя да се идентифицира с някой от героите (и особено читателката да се идентифицира с някоя от героините) и да съпреживее по време на четенето някакви специфични плътски наслади. На този феномен се дължи огромния успех на "розичките" - сиреч, на любовните романчета и "харлекинчетата". Всяка от тези книжки е такава, че човек може да я чете сто пъти и всеки път да му е "интересна" - точно така, като може сто пъти подред да гледа някой порно-филм без да му омръзне. И това е тъй, защото консумацията на такива "литературни творби", както и на порно-"шедьоврите" е точно дефинирана: една малко по-усложнена форма на онанизъм и нищо повече.

Истинските книги (и филми) пък сами принуждават човека да мисли, а ако не е свикнал да мисли - каквито случаи съвсем не са редки - ПРИУЧВАТ ЧОВЕКА КЪМ МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ.

Ние, гдето сме от по-старото поколение, живяхме в една малко примитивна епоха, в която тоалетната хартия беше малко позната, но затова пък често я заменяха с нарязани стари вестници, забодени на някой пирон на стената. Това ни провокираше да се вчитаме в изрезките, докато изчаквахме да завърши природният процес, заради който се бяхме озовали в тоалетната. Нямате си на представа колко обогатяващо беше това "сремежливо четене"! Ние често се натъквахме на някой разтърсващ разказ, доведен при нарязването до жалко фрагментирано състояние, след което някъде вътре в нас се разпалваше страшната жажда да намерим на всяка цена цялата творба. Така се разтваряха очите ни за проглеждане в света на духовното...

Ние израстнахме като интелектуалци по много начини и един от тях беше упоменатия по-горе!
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе