Начало » Мисли » Елинор Хибърт

Елинор Хибърт

(Eleanor Hibbert) псевдоними Елинор Бърфорд (Eleanor Burford), Виктория Холт (Victoria Holt), Джейн Плади (Jean Plaidy), Елбър Форд (Elbur Ford), Катлийн Келоу (Kathleen Kellow), Елалис Тейт (Ellalice Tate), Анна Пърсивал (Anna Percival), Филипа Кар (Philippa Carr) (1906-1993)
английска писателка романистка

... когато наградата се дава леко, то ръцете още не са укрепнали толкова, че да я удържат; и силата се появява само в резултат на тежък труд и след множество победи.

И кралицата придоби разбирането за това, че даже победоносните войни са донесли по-малко ползи, от колкото би могъл да донесе продължителен мир без загуба на хора и злато.

Изучавала съм историята на различни страни, но нито веднъж не съм срещнала, че някъде войната е донесла добри плодове. Тя винаги е донесла със себе си бедност, глад, болка и мъка, но не и добро.

Какво е нужно в тази страна - както и във всяка друга, - не е наследник на престола, а мир... мир и не война, която угнетява страната и унищожава нейните богатства.

Когато кавгата е между приятели, изскача истината.

Ако имаш любов, не ти е нужно нищо повече.

Подражанието е висша форма на ласкателство.

Винаги е по-добре, когато ти разкажат истината, от колкото да я узнаеш сам.

Очите и блестяха понеже тя разбра, че най-добрият изход е когато чувствата и здравият разум вървят ръка за ръка.

Тя почти се радваше на своите несгоди, които благополучно преодоля, понеже те я научиха ма това, което едва ли би научила от безгрижният живот.

Но какво струва живота, ако в него няма място за любов?

Хората заемащи високи постове, падат твърде ниско.

Любовницата може да командва, жената никога.

Бог и кралят може всичко.

Народът обича не добрите държавници, а колоритните.

Щастието се познава в сравнението.

Човекът, който не може да се справи със своите страсти е жесток човек.

Любовта започва там, където хората се нуждаят един от друг.

Животът е битка или игра, в която всеки от нас участва, използвайки всички свои възможности.

Тя предпочиташе падане от високо, от колкото завинаги да се откаже от изкачването.

Хората, заемащи високо положение, могат да бъдат уверени само в едно - при тях винаги има много врагове.

Щастието не е в каменните стени... Щастливи или нещастни ни прави живота, който водим между тях.

Любовта е едновременно смях и сълзи. Това чувство издига човек на невероятна височина, издигайки го над целият свят. Колкото по-висок е полета, толкова по-страшно и опасно е падането.

Хората виждат в теб, което ти сам виждаш в себе си.

Във всекидневният живот ние сме малки хора, но когато се случи трагедия, когато възникне необходимост, проявяваме всичко добро, което е в нас.

Рядко може да узнаеш нещо добро, подслушвайки.

Тези, които не плачат, когато ги обиждат, плачат, когато са щастливи.

Растенията не вехнат, ако от време на време ги поливаш. Така е и със спомените. Ако те са приятни, ти ги пази, ако ли не - се стараеш да ги забравиш.

Често голямата красота скрива пустота... а понякога даже зло.

Да се ожениш означава да поставиш ръката си в чанта с змиорки и змии.

Колкото повече знаеш, толкова по-малко те удивлява.

Всеки път носи на човек радости и огорчения.

В човешкото поведение има граница, след която смелостта може да бъде наречена безразсъдство, а безразсъдството - смелост.

В неопределеността има надежда.



XX век | Англия | романисти | писатели |
Англия романисти | Англия писатели | Англия XX век | романисти XX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе