Начало » Мисли » Джубран Джубран

Джубран Джубран

Джубран Халил Джубран (1883-1931)
писател и художник от ливански произход, живял и творил в САЩ

Научих се на мълчание от многословния, търпимост - от нетърпеливия и добро - от недобрия, но колкото и да е странно, аз не изпитвам ни най-малка признателност към тези учители.

Любов, която ежедневно не се възражда, ежедневно умира.

Значимостта на човек не се определя от това, колкото е достигнал, а по-скоро. от това което иска да постигне.

Има три вида хора: високомерни, горди и други. Другите още никога не съм ги срещал.

Рождение и смърт - това са две благородни изражения на доблеста.

Факт - това е безполезна истина.

Забвението - вид свобода.

Желанията - полуживот, равнодушие - полусмърт.

В човека има два човека - единия бодърства в тъмнината, другия спи в светът.

Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?

Значимостта на човека се определя не от това какво е постигнал, а по-скоро от онова, което дръзне да постигне.

Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозорци, а други - не...

Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

Истински добър е онзи, когото единствен от всички смятат за зъл.

Човечеството е река от светлина, която тече от правечността към вечността.

Само немият завижда на многословния.

Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.

Ти си свободен през деня, под слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен, когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото той те обича.

Който чувства в себе си призвание към писателски труд, той трябва да владее знание, изкуство и магия - да познава музиката на думите, изкуството да бъде непресторен и магията на любовта към читателите.

Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.

Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.

Какво е тъгата, ако не стена между две градини.

Всяка мисъл, която съм заковал във фраза, съм длъжен да освободя с делата си.

В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.

Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво повече да ти даде. Значи според него това е великодушие.

Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе - вече никога.

За приятел може да се съди само съобразно това колко добре познаваш самия себе си. Кажи ми сега кой от нас е виновен, а кой няма вина?

Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва.

Може да се случи така, че човек свършва със себе си поради чувството си за самосъхранение.

Ако всичко, което говорят за доброто и злото, е истина, тогава целият ми живот е едно непрекъснато престъпление.

Вярата е оазис в сърце, до което никога няма да стигне керванът на размислите.

Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал.

Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.

Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.



XIX век | XX век | Ливан | писатели | художници |
Ливан писатели | Ливан художници | Ливан XIX век | Ливан XX век | писатели XIX век | писатели XX век | художници XIX век | художници XX век

делка
мисли
Коментар #1 от: 25-03-2011, 10:37:06
истината за живота.божествено,мъдро и необятно,като пясък в пустинята. това е прозрение, което е мехлем за душата. благодаря ви.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе