Начало » Мисли » Джоузеф Конрад

Джоузеф Конрад

(Joseph Conrad) (пол. Józef Teodor Konrad Korzeniowski) (1857-1924)
английски писател, поляк по произход

Горко на човека, чието сърце не се е научило да вярва, докато е било младо, да обича и да се доверява на живота.

Ако човек не вярва в късмета, то при него има небогат житейски опит.

Не чета критически статии за себе си - измервам ги по дължина.

Съдете за човек както по неговите приятели, така и по неговите врагове.

Разума на човек е способен на всичко, понеже всичко е вече в него: и минало, и бъдеще.

Автора пише само половината от книгата другата половина я пише читателя.

Всяка нация е известна в света главно с образа на своите пороци.

Решената загадка става баналност.

Бог е за мъжете, религията за жените.

Нужно е да изкачвате в дълбочините и да вярвате в невъзможното, за да намерите нови големи истини, плаващи в океана на безсмислиците.

Целувките - това, което е останало от райският език.

Клюките са нещото, което не харесват открито, но това, на което всеки се радва.

Душата на човек е способна на всичко, понеже в нея се съдържа всички - всичко минало и всичко предстоящо.

Действието е утешение. То е враг на мислите и приятел на илюзиите.

Мъдростта на сърцето е заключена не в думите, а в чистота, търпимост, състрадание.

Жените имат различни начини да се измъчват.

Враждебността ги свързваше толкова тясно, колкото и взаимното съгласие и обич.

Патриотизмът е способен да подтикне човек към странни постъпки.

Лош е този вятър, който не носи на никого добър късмет.

Може би цялата мъдрост, цялата истина, цялата искреност са свити в този неуловим момент, когато преминем прага на смъртта.

Дори скръбта може в крайна сметка да се превърне в гняв, въпреки че обикновено се превръща в апатия.

В този свят нито един човек не може да счита себе си за застрахован от беди.

Така че напрегнатият живот на един човек прави смъртта му по-досадна от смъртта на едно дърво.

Бях принуден да видя условността на всяка истина и искреността на всички лъжи.

... тя говореше така, както пият жадните.

Човек не може да живее, вечно следейки своят пулс.

Тези смъртници бяха свободни, като въздух, и почти толкова прозрачни.

Покорността на съдбата е лесна добродетел.

Недоумението е чувство, несъвместимо с рангът на полковник от кавалерията.

Фактите говорят сами за себе си, с поразителна точност.

Ние съществуваме само до тогава, докато се държим заедно.

Той беше много изискан, много изтънчен и много нещастен.

Докато животът продължава, надеждата не спира; но живее и страхът.

Живеем и мечтаем в самота.

... когато човек е млад, той трябва да види света, събирайки нови впечатления, идеи, да разширява своят кръгозор...

Що се отнася до суеверията и така наречените принципи, те по никакъв начин не са по-надеждни от слама, подхваната от вихрушка.

Най-голямото, което може да получи човек от живота е познанието на самият себе си, което идва твърде късно и носи вечно съжаление.

Живота е по-сериозна загадка, отколкото обичайно мислите.



XIX век | XX век | Англия | писатели |
Англия писатели | Англия XIX век | Англия XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Кин Войло
Не е задължително
Коментар #1 от: 10-11-2013, 17:13:04
"Съдете за човек както
по неговите приятели,
така и по неговите врагове."


Трудно е все пак да се съди за един човек според приятелите, или според враговете му. Не е задължително той да прилича на едните, или да се дистанцира от другите...

Много по-определени неща могат да се кажат за него, ако стане ясно, че той няма приятели, или че няма врагове. Онзи, който няма приятели, се нарича отшелник. Онзи пък, който няма врагове, просто е мъртъв.

За отшелника всички бързо забравят, защото такъв никому не е нужен. За мъртвеца дори и всички да си спомнят, преструват се, че са го забравили, защото - какво значи да не забравяш мъртвец?; - това значи да си спомняш и за смъртта му (дори и в преносния ѝ смисъл), а тя - като всяка смърт - плаши.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе