Начало » Мисли » Джордж Бъркли

Джордж Бъркли

(George Berkeley) (1685-1753)
английски философ от ирландски произход

Нито нашите страсти, нито идеите, образувани от въображението, не съществуват извън нашите души.

Повечето петна и недостатъци на природата не са лишени от известна полза, внасят приятно разнообразие и възвисяват красотата на останалото мироздание, подобно на това как сянката в картината служи за да подчертае по-ясните и светли нейни части.

Да бъдеш - значи да бъдеш във възприятието.

Нищо не се възприема освен идеите.

Вярната информация лесно преминава всякакви проверки.

Малко хора мислят; все пак всички имат мнения.

...трябва да мислим с учените и да говорим с вулгарно.

Истината е плачът на всички, но играта е на малцина.

Същите принципи, които на пръв поглед водят до скептицизъм, преследван до определен момент, връщат хората към здравия разум.

Да бъдеш означава да се възприемаш.

Предаването на идеи, отбелязани с думи, не е главният и единствен край на езика, както обикновено се предполага.

Първо вдигнахме прах и след това се оплакваме, че не можем да видим.

Докато ограничавам мислите си до собствените си идеи, обединени от думи, не виждам как мога лесно да сбъркам.

Много неща, доколкото знам, могат да съществуват, за които нито аз, нито друг човек няма или може да има каквато и да е идея или понятие.

Други наистина могат да говорят, пишат и да се бият за свободата и да правят външна претенция за това; но само свободомислещият е наистина свободен.

Ако дърво падне в гора и никой няма наоколо да го чуе, издава ли то звук?

Какво е ум? Без значение. Какво е материята? Няма значение.

За ада и вечно наказание е най-абсурдното, както и най-неприятната мисъл, която някога е влизала в главата на смъртния човек.

Невъзможно е човек, който е фалшив към своите приятели и съседи, да бъде верен на обществеността.

Светът е като дъска с дупки в нея. Квадратните хора са попаднали в кръгли дупки, а кръгли - в квадратни.

Лъчът на въображението или на мъдростта може да просветли вселената и да светне в отдалечени векове.

Не отричам съществуването на материална субстанция само защото нямам представа за нея, а защото представата за нея е непоследователна или с други думи, защото е неприятно, че трябва да има представа за това.

Бог е същество с трансцендентни и неограничени съвършенства: следователно неговата природа е непонятна за ограничените духове.

Религията е центърът, който се обединява, и циментът, който свързва няколко части от членове на политическото тяло.

Това, което веднага се възприема, е идея: и може ли всяка идея да съществува извън ума?

Чия е вината, ако бедната Ирландия продължава да е бедна?

Възможно е също така да се съмнявам в собственото си същество, по отношение на битието на онези неща, които всъщност виждам и чувствам.

Създаването на английски ум създава известна мрачност и нетърпеливост, което довежда до тъжната крайност; религия към фанатизъм; свободно мислене към атеизъм; свобода към бунт.

Какви съмнения, какви хипотези, какви лабиринти от забавление, какви области на спор, какъв океан от фалшиво учене, могат да бъдат избегнати от това единствено понятие за нематериализъм!

Струва ми се, че свободата и добродетелта бяха направени едни за други. Ако някой желае да поробва страната си, нищо не е подходящ подготвител от порока; и нищо не води до порока толкова сигурно, колкото нерелигиозноста.

Сега най-гениалните хора са съгласни, че [университетите] са само разсадници на предразсъдъци, корупция, варварство и педантичност.

За да бъде добър патриот, човек трябва да счита своите сънародници за Божии създания, а себе си като отговорен за своето поведение към тях.

Че нито нашите мисли, нито страстите, нито идеите, формирани от въображението, съществуват без ума, е това, което всяко тяло ще позволи.

От собственото си същество и от зависимостта, която намирам в себе си и в идеите си, аз по разум извършвам задължително заключение за съществуването на Бог и за всички създадени неща в ума на Бога.



XVII век | XVIII век | Англия | философи |
Англия философи | Англия XVII век | Англия XVIII век | философи XVII век | философи XVIII век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
...разнообразие, което възвисява красотата...
Коментар #1 от: 18-05-2013, 11:39:10
О, не, действителността е далеч по-обективна, отколкото счита субективистът Джордж Бъркли. Ние обитаваме една ужасяваща реалност и е трудно да се повярва че душите ни, нашите души, генерират по свой каприз такива възприятия, които биха ги наранили.

Ние срещаме всеки ден люде, които злодействуват по отношение на нас дори с усмивка. Нима това е "сянката", която душата на всеки от нас ще нахвърли с вещата четка на майстор-живописец върху платното-Битие, само за да контрастира върху нея "красотата на останалото мироздание"?

...И все пак, сигурни ли сме, че всички тези ужасяващи люде, с които - да речем - се здрависваме из вечерните улици, наистина съществуват? Случвало се е - на пишещия тези редове, - както си върви из сумрака на някоя привечер, да срещне загадъчна персона, да я поздрави и в същия миг да осъзнае, че наоколо няма (и не може да има) никой.

А една вечер даже срещнах... себе си. Той (сиреч, Аз) отвърна на любезния ми поздрав с ругатня - разбира се! Кръвта застина в жилите ми, дъхът ми секна, а по гърба ми залазиха мравки от ужас, защото си спомних старото немско поверие, че ако срещнеш случайно на улицата СЕБЕ СИ, това е предвестник за твоя скорошен фатален край.

Но като се прибрах в къщи, бързо ме успокоиха, като ме посветиха в хипотезата за "интегралната душа". Тази хипотеза се състои общо взето в следното:

Всички ние - тук на Земята - сме пришълци от някоя друга планета. За да можем да пребиваваме в неблагоприятната земна атмосферна среда, която е пагубна за нашата невеществена консистенция (назовавана често "душа"), ние се обличаме в био-скафандър, който е изделие от сексуално-съвокупителната деятелност на някоя произволна двойка земни жители, комбинирала се, за да произведе по някой и друг такъв "скафандър", известен под названието "човешко тяло". Отначало ние, невеществените "души", влизаме - къде с ловкост, къде с по-грубо нахалство - в плътта (доката тя е още невръстна), а след това я обитаваме дълги години. През първите две декади тя пораства под нашата опека, а ние я учим на най-различни - понякога добри, но най-често лоши, доставящи смутни удоволствия - неща. Според Джордж Бъркли: "приятното разнообразие, което възвисява красотата"...

Прието е да се смята, че човешкото тяло прилича на родителите си (на тези, гдето са го произвели чрез интимността на репродуционните похвати), но в много по-голяма степен физиономията на скафандъра се извайва под незримите пръсти на нашата "душа", която се е заела да го обитава и протектира. Затова и повечето физиономии по света са стряскащи - както стряскащи биха били и самите души, ако можеха да бъдат видими.

И така, ако се случи една "душа" да си е запазила местообиталище в няколко тела - "скафандри", то всеки от скафандрите започва силно да прилича на останалите подопечни на същата "душа". Зер, "душата" е скулптор със закостенял ваятелски стил.

Налице е, значи, индивид с няколко двойника. Това е именно "интегралната душа".

Вероятно такива нахални "души", които се самонастаняват в повече от един скафандър (без да се съобразяват с евентуалната жилищно-телесна криза), не са Бог знае колко много, но - има ги! Сигурно и пишещият тези редове е един от тези случаи, защото когато той срещна двойника си онази вечер (за която току-що бе споменато), неговотото Второ Аз го изруга като човек, много добре знаещ защо изрича подобни сквернословия.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе