Начало » Мисли » Джонатан Тропър

Джонатан Тропър

(Jonathan Tropper) (1970)
американски писател и сценарист

Случва се понякога думите да не са необходими. Понякога, с подходящия човек, всичко това се формира от само себе си, без познаване и безкрайно изяснява на отношенията, което само обърква всичко.

Единственото, което може да бъде по-трагично, от това да не видиш, как се сбъдва твоята мечта е да видиш, как тя се сбъдва за кратък миг.

Ние не преставаме да обичаме хората само заради това, че ги мразим, но и не преставаме да ги мразим при това.

Чакам кога Вселената ще реши всичко за мен, но Вселената има по-важни дела.

Главната улица заобикаляше изсъхнало пшеничено поле и отстъпи в далечината, губейки се от погледа. Тротоара свърши, и аз почувствах, как цените на имотите падат с всеки нов завой на пътя.

Да останете приятели след разрив е добре на теория, но на практика това е вечно погребение, възвишено-трагична комбинация на тъжни спомени и непрестанно съжаление.

Мнението... е като дупката на задника: има го при всеки, но не трябва да го показвате на всички.

В младостта ти си съвършено уверен: бъдещето ще тръгне по твой сценарий.

Всеки ден в пряк ефир усърдно броят трупове и наричат това новини. Мислят ли си, че нас ни интересува само смъртта?

Ние правим грешки. А не грешките правят нас.

Лятото свърши, а аз даже не забелязах, кога е успяло да започне.

Не че се боя да остарея, а просто не искам да се занимавам с това насаме.

Знам, че да обвиняваш другите в собствените си проблеми е признак за малодушие.

Бившата приятелка е като пистолет, скрит дълбоко в теб. Той вече не зареден, затова при видът й се раздава само глухо щракане, може би, слабо ехо, спомен за изстрел.

Няма нищо страшно, ако ти си козел. Главното е, че трябва да отговаряш за това.

И в гърдите ми възникна познат трепет, тази абсолютно ирационална еуфория.

Времето съвсем не лекува, то просто заравя накои неща дълбоко в нашето съзнание, и те стоят там, като в градина, а след това в най-неочакваният момент изскачат!

Всички искат да знаят, кога може една любов да се счита за истинска. Ето ви и отговора: когато болката не минава, когато раната не заздравява и когато вече е твърде, твърде късно.

За известно време просто седях и оплаквах бъдещето, което не се сбъдва.

От ироничният и тон в ума ми възникнаха две желания едновременно: да я целувам страстно и да я душа, докато не посинее.

Проблема е нещо изискващо решение. Ако няма решение, няма и проблем.

Да караш порше е като секс с модел. Обвивката е лъскава, но в нея всичко е както обикновено.

Нужно е да се научиш да цениш това, което ти е в ръцете, а не на небето, научавайки се да виждаш в това бъдеще, а главното да не сравняваш с това, което е изгубено безвъзвратно. Да, това е начинът да живееш, това е мъдро и правилно. Само че никой не го прави.

Да нахраниш човек означава да проявиш към него най-безкористната доброта и уважение, понеже "благодаря" той няма да ти каже.

Ако бракът е склонен да се разпадне, никое дете няма да го спаси, да се разчита на детето е върхът на идиотизма.

В действителност хората се женят, за да имат съюзник срещу своите роднини.

Забелязали ли сте, че когато лежите, небето е по-близко?

Нашето минало е опашка на комета, а ние се стремим към бъдеще, и напред е цялата вселена.

Има старинен афоризъм: достойна реч, като женска пола, достатъчно къса, за да задържи вниманието на слушателя, и достатъчно дълга да покрие обекта.

Да знаеш е още по-болезнено, от това да не знаеш.

Прошката не е документ с подпис и печат.

- Ти вярваш ли в Бог? - Като цяло, не. Не вярвам. - Тогава защо ние ходим в синагогата? - Ами ако греша?

Трудно е да се срещнат хора от миналото, когато в момента всичко е толкова лошо.

Какъвто живота, такива и шегите.

В детството трябва задължително да разбереш кой е добър, кой е лош, понеже в детството няма място за двоен стандарт.

Може би трябва да направя списък на всичко, което искам да кажа на различни хора. Докато не е твърде късно.

Всъщност е невъзможно да си представиш какви са били твоите родители до преди момента, когато те са станали твои родители.

Прошката има своите предимства, но никога няма да ви върне това, което сте загубили.

В някакъв момент самотата става по-скоро навик, отколкото състояние.

Няма нищо по-печално от това да седиш в кола, когато няма къде да отидеш.

Господи, къде са те уравновесените, щастливи жени? В последно време попадат едни неврастенички: кажеш им необмислена дума и те са в сълзи.

И двамата сме направили нещо, за което няма прошка. Светът е намерил перфектен баланс.

Нейното съчувствие е троянски кон.

Няма нищо по-жизнеутвърждаващо и едновременно жалко от утрешната ерекция.

За нашите ближни знаем само едно: не знаем нищо за тях.

Истината винаги е сложна. Тя никога не лежи на повърхноста.

Защо едновременно искам да посветя живота си и да избягам от нея там, където ми видят очите?

В този момент бяхме истински щастливи. Направихме това, което искахме, а не това, което очаквахме от себе си.

В реалният живот ние не избираме, какво да забравим.

- Защо Той не ни е направил съвършени? - Иначе ние нямаше към какво да се стремим.

Имам такава теория: ако се облечеш и направиш нещо, вероятността да умреш в този ден е намалена.

Може би са глупави, но с морален кодекс.

Рядко се случва някой да ви каже само няколко думи, но по начин, който ви кара да погледнете на себе си с други очи.

Тя никога не е била моя. Значи, аз не мога да я изгубя.

- Когато се раждат децата, всичко се променя. - Когато те не се раждат, също всичко се променя.

Телефонното обаждане в два часът през нощта рядко предвещава нещо добро.

Любовта между нас е осезаема, тя искри, като електрически ток.

Има жени, които вечно търсят нещо по-добро.

Зрящият за слепият е сам Господ Бог.

Самотата не е за всеки.

Здравето е само най-дългият път към смъртта.

...понякога е по-добре да се каже истината, особено в случаите, когато няма време за измисляне.

Всички бракове се развалят еднакво, с малки вариации.

Дори в спор със себе си, винаги успявах да загубя.

Какъв горчив момент, когато осъзнаеш, че си заменен като ръкавици.

Повечето хора се разлагат след смърта, но при спортистите и рок звездите този процес започва много години по-рано.

Без значение как ще докажете, че не сте обидени - само изглеждате по-обидени.

Това, което има значение не се променя.

Той е сериозен, като инфаркт.

Такъв е животът. Ако се запасите с чувство за хумор, няма да ви доскучае.

Разбирам, че най-хубавото в живота не се поддава на планиране.

За някой, който седи в тъмната стая на киното в разгара на работния ден, животът изглежда като урок, който той прескача.

Това е истинският живот - хаотичен, неморален и напълно ненадежден.

В живота винаги има място за ново...

- Как е сърцето? - Разбито. - Но бие. - Да.

Човек умира сам. Това е факт. Някой дори са по-самотни от другите.

Никой не обича да съобщава лоши новини.

Миналото е прелюдия, бъдещето е черна дупка.

Няма втори шанс да направиш първо впечатление.

Ако си такъв умник, тогава защо си неудачник?

Любовта не е краят, а само началото на дълго, понякога опасно пътуване.

Навярно истината е по-проста и примитивна, отколкото всяка дума.

Сезоните се променят по-бързо, празниците вдъхновяват неясна тревога.

...да разбереш и да започнеш да действаш не е едно и също.

Животът ми премина във фаза на свободно падане.

Където успяваш там и побеждаваш.

- Ти какво умираш ли? - Ние всички умираме, Зак.

Даже от разстояние ни обединява родната кръв, и е невъзможно да се противиш на нейния зов.

Хората искат живота им да има някакъв смисъл.

Със задгробният живот шегите са лоши, даже ако след смърта няма нищо.

На земята няма власт по-висша от майчината любов.

Всичко, което предхожда думата "но" е пълна глупост, дори може да не го слушате.

Елегантният немски дизайн не е създаден неуверени в себе си.

Хората винаги търсят виновни.

Бъдещето е сега. Изживей момента, понеже безпокойството за бъдещето ти пречи да вървиш напред.

В детството всичко изглежда вечно, непоклатимо.

Не си позволявай да остарееш, момче. Не повтаряйте грешките ми.

Но аз съм на четиридесет и четири години. Нямам време за гняв и обиди.

Винаги сме братя. Дори когато сме далече един от друг.

Болката предполага, че сте живи. А по-голямата част от мъртвите хора не пишат книги.

Всяка лъжа, която носи, бледнее в сравнение с това как лъжа себе си.

Добрият брак е почти чудо.

Емоционалният растеж не е безболезнен.

И никакви решения не са възможни, докато не погледнете на ситуацията под друг ъгъл, без да опитате да се разберете един друг.

В онези дни обществото не осъждаше човек да бъде щастлив.

Надеждата в гърдите ми бавно разпери крилата си, готова за излитане.

Ние преживяхме заедно девет години. Сега ние си казваме един на друг "привет" и не се гледаме в очите.

Не мислим за безкрайния брой начини, по които този свят може да ни унижи и да стъпче, в противен случай ще се страхуваме да станем от леглото.



XX век | XXI век | САЩ | писатели | сценаристи |
САЩ писатели | САЩ сценаристи | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | сценаристи XX век | сценаристи XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе