Начало » Мисли » Джонатан Тропър

Джонатан Тропър

(Jonathan Tropper) (1970)
американски писател и сценарист

Случва се понякога думите да не са необходими. Понякога, с подходящия човек, всичко това се формира от само себе си, без познаване и безкрайно изяснява на отношенията, което само обърква всичко.

Единственото, което може да бъде по-трагично, от това да не видиш, как се сбъдва твоята мечта е да видиш, как тя се сбъдва за кратък миг.

Ние не преставаме да обичаме хората само заради това, че ги мразим, но и не преставаме да ги мразим при това.

Чакам кога Вселената ще реши всичко за мен, но Вселената има по-важни дела.

Главната улица заобикаляше изсъхнало пшеничено поле и отстъпи в далечината, губейки се от погледа. Тротоара свърши, и аз почувствах, как цените на имотите падат с всеки нов завой на пътя.

Да останете приятели след разрив е добре на теория, но на практика това е вечно погребение, възвишено-трагична комбинация на тъжни спомени и непрестанно съжаление.

Мнението... е като дупката на задника: има го при всеки, но не трябва да го показвате на всички.

В младостта ти си съвършено уверен: бъдещето ще тръгне по твой сценарий.

Всеки ден в пряк ефир усърдно броят трупове и наричат това новини. Мислят ли си, че нас ни интересува само смъртта?

Ние правим грешки. А не грешките правят нас.

Лятото свърши, а аз даже не забелязах, кога е успяло да започне.

Не че се боя да остарея, а просто не искам да се занимавам с това насаме.

Знам, че да обвиняваш другите в собствените си проблеми е признак за малодушие.

Бившата приятелка е като пистолет, скрит дълбоко в теб. Той вече не зареден, затова при видът й се раздава само глухо щракане, може би, слабо ехо, спомен за изстрел.

Няма нищо страшно, ако ти си козел. Главното е, че трябва да отговаряш за това.

И в гърдите ми възникна познат трепет, тази абсолютно ирационална еуфория.

Времето съвсем не лекува, то просто заравя накои неща дълбоко в нашето съзнание, и те стоят там, като в градина, а след това в най-неочакваният момент изскачат!

Всички искат да знаят, кога може една любов да се счита за истинска. Ето ви и отговора: когато болката не минава, когато раната не заздравява и когато вече е твърде, твърде късно.

За известно време просто седях и оплаквах бъдещето, което не се сбъдва.

От ироничният и тон в ума ми възникнаха две желания едновременно: да я целувам страстно и да я душа, докато не посинее.

Проблема е нещо изискващо решение. Ако няма решение, няма и проблем.

Да караш порше е като секс с модел. Обвивката е лъскава, но в нея всичко е както обикновено.

Нужно е да се научиш да цениш това, което ти е в ръцете, а не на небето, научавайки се да виждаш в това бъдеще, а главното да не сравняваш с това, което е изгубено безвъзвратно. Да, това е начинът да живееш, това е мъдро и правилно. Само че никой не го прави.

Да нахраниш човек означава да проявиш към него най-безкористната доброта и уважение, понеже "благодаря" той няма да ти каже.

Ако бракът е склонен да се разпадне, никое дете няма да го спаси, да се разчита на детето е върхът на идиотизма.

В действителност хората се женят, за да имат съюзник срещу своите роднини.

Забелязали ли сте, че когато лежите, небето е по-близко?

Нашето минало е опашка на комета, а ние се стремим към бъдеще, и напред е цялата вселена.

Има старинни афоризми: достойна реч, като женска пола, достатъчно къса, за да задържи вниманието на слушателя, и достатъчно дълга, покрие обекта.

Да знаеш е още по-болезнено, от това да не знаеш.

Прошката не е документ с подпис и печат.



XX век | XXI век | САЩ | писатели | сценаристи |
САЩ писатели | САЩ сценаристи | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | сценаристи XX век | сценаристи XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе