Начало » Мисли » Джонатан Коу

Джонатан Коу

(Jonathan Coe) (1961)
английски писател

Кой знае, може ли, съня и любовта са едно и също нещо?

...филмите и съновиденията - са до голяма степен еднакви, екзотично визуално заблуждение, на което се заблуждаваме в тъмнота...

Никога не е рано да започнеш, ако действително искаш да постигнеш успех.

Е, кажете ми, можете ли да живеете без смях? Аз трябва да се смея за да оцелея.

Тя вярваше в божията благодат, святоста на брака и доброто във всеки човек. Във всички останали отношения тя беше такава идиотка.

Хората, когато се снимат почти винаги се усмихват. Това е една от причините заради които не се доверявам на снимките.

Да, аз се уча от грешките си и съм уверен, че мога да ги повторя с блясък.

Обективността е мъжката субективност.

...възможно е да не съществува строга последователност. Възможно е, хаосът и произволът да са естествения ред на нещата.

Също е поразително, с понякога с каква упоритост човек е способен да отрича очевидни неща.

Части от секундата и вечността стават взаимозаменяеми, когато се намираш във властта на някакво дълбоко преживяване.

Постарайте се да не се сърдите на тези хора, които мислят, че ви познават по-добре, отколкото самите вие се познавате.

Ако сте доволни от себе си, ако главата ви е в ред, ти ще се чувстваш като у дома където и да е.

Навярно в спящото лице има нещо по-лично, по-тайно, от колкото в голото тяло.

Смехът е велик лечител.

Расизмът е заразен.

В музиката винаги присъства смисъл.

С възрастта човек започва да съответства на своето име, като стопанинът на своето куче. нищо не може да направи за това.

Родината може да бъде най-странното място на света.

Обкръжението ви никога не споделя вашите обсесивни идеи.

Няма нищо по-тъжно от спомена за предишното щастие...

Това, което хората в литературата наричат ирония, в реалният живот наричат болка, неразбиране, нещастие.

Що за измамно нещо е фотографията! Смятат, че паметта е изменчива. Но според мен, фотографията е много по-коварна.

Не може да се предположи, че хората ще се държат точно така, както искате. Животът е хаотичен. Случаен.

Изкуството е универсално. Всички истински писатели са хермафродити.

Не можеш да вярваш на всичко, което пишат във вестниците.

Жените не обичат слаби мъже.

И да се смиря със себе си, да се смиря със себе си, какъвто съм, е такова облекчение.

Но при никоя история няма истински край. Ти можеш само да избереш миг, на който да я прекъснеш.

Щастието само по себе си, мислеше Мария, означава малко в сравнение с неговото очакване или спомените за него.

Думите могат да бъда смъртоносно оръжие. Една дума може да разруши работата на милиони други. Неуместната дума може да погуби всичко: семейство, брак, приятелство.

Навярно, затова и винаги ме е привличал писателският живот: тойпредлага убежище на социално изостаналите и дава на самотата блестяща легитимност.

Ребека притежаваше рядкото умение да се облича, като мъже, оставайки при това абсолютно женствена.

Самотата е по-добра от нещастната любов.

Всеки символ, всяка несбъдната мечта може да се превърне в реалност.

Думите са способни да променят значението си в зависимост от нашите желания.

Някои неща стават въпреки нашата воля, и с тях нищо не можеш да направиш.

Има такова мълчание когато думите не са нужни, и това означава не край, а начало на разбирането.

Със самотата бързо се свиква.

Битува мнението, че мъжът е просто дефектна жена.

Политиката е нужно да се съди по политически мерки. Всичко останало е глупости и клюки.

Това е много важно - да се насладиш на мигът.

Хуморът е превъзходно лечебно средство.

Расизмът не желае да изчезне.

Няма чудеса. Има само безпорядъчен набор от обстоятелства които се преплитат в най-безсмислени образи.

Ти нямаш друг избор освен да се съгласиш. По-точно, имате илюзията за избор, но не повече. Може би така е устроен света.

Вече не съществува уединение. Човек вече не може да бъде абсолютно сам отрязан от останалият свят.

Човечеството, както вие навярно сте забелязали е изобретило все нови и нови начини, да помогне на хората да избегнат пряк контакт едни с други.

На децата им е нужна твърдост, нужна им е рутина. Впрочем и на възрастните също.

Мълчанието е най-лошият отговор от всички възможни.

Отхвърлянето подкопава самочувствието ви, изтръгва самите основи на вашето същество.

Съществува предразсъдък относно това, че жената не може да бъде красива и умна едновременно.

Пунктоалността е основа на организацията. Организацията е основа на успеха.

Хората не умират. Не умират във много начини.

Това, което са ти внушили, остава с теб завинаги. Единственото, което можеш да направиш да е се научиш да живееш с това.

Парадоксът е в това: за да съхраня моето психическо здраве аз трябва да призная, че вероятно полудявам.

Но понякога правилният избор е именно този, който лежи на повърхността.

Едни са доволни, понеже нищо друго не са видели!

...понякога събитията стават без всякакви причини.

Вече не вярвам във случайности. На всичко може да се намери обяснение, и винаги някой се оказва виновен.

Християнските празници са празна фалшивост. Бледата сянка на истинската религия.

Той действително ли така мисли или просто му казват, че така трябва да мисли?

Професията на учителя е една от най-незабележимите.

Без теб не може. В това се и състои твоята предопределеност.

Някои правила и за това съществуват - за да се нарушават!

Чуждите взаимоотношения винаги са загадка и вероятно е по-добре да не се опитваме да разгадаем тази мистерия.

Гнусните думи водят до гнусни дела.

...в езикът на чистият расизъм присъства един вид злобно магьосническо могъщество.

Когато става въпрос за защита на най-скъпите за вас - било то семейство, деца или страната, в която сте родени - няма такива граници, които да не можете да прекосите...

- Такъв човек е той - сам по себе си велосипед.

Понякога ми се струва, че войната е просто такова нещо, което е измислено от мъжете, за да демонстрират публично своята ерекция.

Колко лошо умеех да предвиждам бъдещето! То се оказа много по-изтънчено, отколкото моето въображение.

Елитаризмът води до съревнование, а съревнованието към съвършенство.

Ако тя не може да ме обича... Тогава и аз не мога да се обичам.

Би било глупаво, не е ли така, цял живот да копнееш някого и при това нищо да не предприемаш?

Ние трябва да признаем: работата е ме в това, че аналитикът не знае нищо, а в това, че той не се явява субект на своите знания.

Има една тънка разлика между забравената и подтисната памет.

Ти си тежко бреме и благодат.

- Ти си от този тип хора, - обичаше да повтаря тя, - чиито живот никога няма да промени книга.

За самотна жена празниците са най-трудното време.

Баща ми, започнах да разбирам, е гений на мълчанието.

В бракът има много несгоди, но безбрачието е лишено от удоволствия.

Филмите приличат на сън, на колективно безсъзнателно.

Избора няма, когато изборът е безкраен.

Студентите по политология, доколкото мога да отсъдя от собствен опит са най-непоносимите хора на земята.

Фотографията умее да лъже.

Във фотографията, както в явленията, има нещо жалко. Тя е способна да запечата само един миг от милиони.

Езикът е жесток и ненадежден любовник...

Моята система е отсъствие на система. А моите принципи са отсъствие на принципи. Това звучи безпринципно и крайно несистемно.

Сега ние двамата искахме само едно от живота - шанса да повторим грешките на своите родители, ако разбира се този крехък свят ни позволи тази разкош.

Някои не разбира, че прямото "не" може да се окаже най-любезният отговор на света.

На всички нас ни е е нужен някого, с когото можем да поговорим.

Какво отличава моите художествени работи, каква е тяхната обща черта, което им дава тематично единство, - всички те, без изключение, не са публикувани.

...когато човек сам не се харесва на себе си, другите хора трудно биха изпитвали симпатия към него...

Ще се поразиш колко добре децата разбират поезията ако е добра.

Той притежаваше дълбоко разбиране за неврозите, лежащи в основата на американската мечта.

Смили се над слабака. Животът му виси на тънък косъм.

...за писателя е много важна дисциплината. Трябва да започне отначало и да описва всичко подред.

На нещата винаги може да се погледне различно - всичко зависи от гледната точка.

Животът понякога е твърде предсказуем.

Смъртта е истинският финал, безвъзвратният.

Е, кажи ми, възможно ли е да живееш без смях? Е, трябва да се смеете, за да оцелеете...

Това е любов. Състоянието, в което хората си помагат един на друг да видят какви са те.



XX век | XXI век | Англия | писатели |
Англия писатели | Англия XX век | Англия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе