Начало » Мисли » Джон Стайнбек

Джон Стайнбек

Джон Ърнст Стайнбек Младши (John Ernst Steinbeck Jr.) (1902-1968)
американски писател, драматург и есеист, носител на Нобеловата награда за литература

Аз считам, че е добре първо да видим в човека звяра, за да се приготвим да видим в него човека.

Писателството е проста материя. От две фрази трябва да избереш тази, която е по-кратка; от две думи - тази, която е по-разбираемата; от две описания това, което е по-ясно; от двама издателя - този който изпраща телеграма, а не писмо.

В сравнение с писането конните надбягвания са солиден и надежден бизнес.

Всеки може да тръгне към себе си, но не всеки може да пристигне.

Пътешествието е подобно на брака: най-лесния способ да пропадне това е да считаш, че всичко е под контрол.

Най-удивителното на бъдещето - да мислим за това, че нашето време ще бъде назовавано като доброто старо време.

Войникът е последно звено от еволюцията на животинския свят.

Колкото по-стар става човек толкова повече се съпротивлява на промените, особено тези към по-добро.

Скъперникът е изплашен мъж, който се крие в крепост на пари.

Човешката реч е много повече от думите и фразите, които я съставят.

Уверен съм, че силната жена може да по-силна от мъжа, особено ако в сърцето и живее любов. Мисля, че любящата жена е непобедима.

Лошият навик, от който е най-трудно да се избавите е навикът да давате съвети.

Не можеш да се бориш против парите без пари.

Само малцина знаят, колко трябва да знаят, за да узнаят, колко малко знаят.

В сравнение с конните надбягвания, конните състезания е солиден, надежден бизнес.

Мъката в душата може да убие бързо, много по-бързо, от инфарктът.

Жените са едно, а жената съвсем друго. Може всичко да знаете за жените и въобще нищо за една единствена.

Няма по-мощен импулс за създаването на добро от угризенията на съвеста.

Живота не учи никой освен глупаците.

Никой дар няма да ти завоюва уважение, ако ти си отнел от другият самоуважението му.

Говорят, че когато обичаш жена, през цялото време се съмняваш в нея, понеже се съмняваш в себе си.

Най-бързото и най-вярното оръжие за самозащита е смеха.

Ако човечеството никога не се дразнеше от съдбата си, до сега би седяло на дърветата.

И всеки рисуваше на себе си картина на щастливото бъдеще по своему, в зависимост от това, от какво е бил лишен в настоящето.

Да бъдеш човек означава да поемеш някаква отговорност, а не просто да запълваш със себе си пространство.

Ако са ти нужни милион акра за да почувстваш своето богатство, означава, че душата му е низша, а с такава душа никакви милиони няма да помогнат.

И малко по малко осъзнах, че цялото зло е в нуждата.

Спокойствието е по-добро, от радостта. То е надеждно.

Такава е човешката природа - обича да учи другите.

Смъртта е приятел, а сънят е брат на смърта.

Ако мислиш, че е грях, значи е грях. Човек сам създава своите грехове.

Човек трябва да стигне до всичко със собствения си ум.

Потребността ражда идея, идеята ражда действие.

Какво можем да узнаем за себе си, ако са ни отнели миналото?

Колко удивителни създания са жените! Не можете да не им се възхищавате, даже ако не ги разбират съвсем.

Колкото си по-честен, толкова по-малко ти вярват.

Сами по себе си думите не значат нищо, те са само проводник на чувствате.

Малка надежда, дори безнадеждна надежда, не може да навреди на никого.

Любителите на семейните истории рядко притежават качествата на предците, на които се гордеят.

Най-добрият начин да скриеш своите истински подбуди трябва е да казвате истината.

Да живееш означава да се покриеш с белези.

Човек свиква с всичко, но за това е нужно време.

Съветите ни устройват само в този случай, когато съвпадат с вашите собствени намерения.

Хората рядко се интересуват от някого освен самите себе си.

Човек е силен не когато се бори със Съдбата, а тогава когато действа в съгласие с нея: всички сили могат да се употребят в едно направление.

Истината не просто се намира във виното, тя още произхожда от него!

Великите слабости не се прощават!

Сам като дим в хладна ясна нощ.

Има ли по-добра възглавница, отколкото чиста съвест?

Вечерта приближава така незабелязано, като староста за щастливия човек.

Душата, способна на най-доброто е способна и на най-лошото.

... обичайно хората следват чуждите съвети само в този случай, ако и без тях са решили така да постъпват...

В дуелът между реалността и фантазията силата винаги е на страната на действителността.

Най-човешката от човешките черти е непостоянството.

Виното добавя главни букви и многоточия към хубавите истории...

Човек полудява, ако си няма никого.

Очевидно има три неща, в които никой не вярва. Не вярват в истината, не вярват в това, което е напълно възможно, и в това, което напълно логично.

Какво ние, в същността си, знаем за другите хора? В най-добрия случай можем да предполагаме, че те приличат на нас.

Ако искаш да съхраниш приятел никога не го изпитвай.

Но няма нищо по-страшно от самотата сред хората.

Най-добрият начин да скриете своите истински подбуди е да казвате истината.

Не е ли странно, че жените съперничат на мъжете, които даже не са им нужни.

Спокойствието е по-добро, от радостта. То е по-надеждно.

Ние упорито не желаем да забележим това, на което не можем да намерим обяснение.

Човек се слива заедно с мястото, където живее.

Неприятни са само тези въпроси, които се задават със снизходителен тон.

Сутринта, началото на един досаден, изморителен ден, е моят личен враг.

Когато човек говори, че не иска да си спомня нещо, това обичайно означава, че мисли само за това.

Най-бързото и най-вярното оръжие за самозащита е смехът.

Нашите възможности за самозаблуда са наистина безгранични.

Ние се гордеем с това, че можем да помогнем. При хората има такава потребност - да си помагат един на друг.

Ако знаете какво казвате, или поне си мислите, че знаете, говорете по-силно.

Не знам защо, но ако в градът има двама полицаи, те винаги са пълна противоположност един на друг.

Законите се променят - каза той, - а човешките нужди си остават предишните.

Човек никога не е удовлетворен от достигнатото: дайте му желаното, и той ще поиска нещо друго.

Незаписаното на време писмо с всяка изминала минута става по-трудно за писане.

Той се отказа от свободата, а след това и забрави, какво е това.

Лошият роман трябва да развлича читателите, средният - да въздейства на чувствата им, а добрият - да озари техният път.

Хладно сутрешно кафе с много особен вкус, и третата чаша е толкова добра, колкото и първата.

Не вярвай в началото, а вярвай в края.

Виждаме човека само в първите няколко мига, а след това по-скоро не го виждаме, а го усещаме.

Цивилизоваността разделя човек, а този, който не иска да се дели, загива.

Понякога е много трудно да се спазва закона, каза бащата. Особено ако искаш, за всичко да бъдеш честен.

Уязвимостта се намира в зависимост от интелекта, от чувството за увереност в себе си.

Банката е чудовище, а не човек, но тя може да накара хората да правят всичко, което й е угодно.

Нима можем да започнем нов живот? Живот започва само детето.

Смъртта е лично дело за всеки, и тя поражда печал, отчаяние, изгаряща мъка или хладна философия.

Ние пускаме ракети в космоса, но с тревогата, недоволството и злобата ние не можем да се справим.

Нужно е да познаваш човек, за да му се довериш.

Той изгуби света си, а не намери нов.

Проповедта е добро нещо, ако след нея хората не искат да те убият.

Ах, има ли по-сляпа, по-глупава сила, от хорското мнение?

Може би, връх на мъдростта достигам в тези минути, когато знам, че нищо не знам.

Каква е ползата от наказанието, ако не учи на нищо?

Да, тежка е задачата да бъдеш едновременно Пресвета Дева, богиня на непорочноста и жива жена.

Под външната обвивка на слабостта, всеки иска да бъде добър и да го обичат.

Не смей, да седнеш и да говориш за книгите: първо ще се объркаш още повече, а като второ, ще престанеш да уважаваш правителството.

... хората, жадуващи любов, унищожават около себе си всичко достойно за любов.

Порядъчният човек не пие чуждо уиски.

Няма нищо по-чудовищно от това, което можем да си внушим на себе си.

Всеки може да се отчае. А за да овладееш себе си, е нужно да бъдеш човек.

Истината на която не вярват, уязвява повече от всяка лъжа.

... свикваш с човека и не можеш да се разделиш с него.

Историята обичат да тълкуват, изхождайки от собствените си предпочитания.

Ние сме единственият биологичен вид на Земята, надарени с дарът да твори, и нашето единствено оръдие е творчеството, разумът на индивида, душата на отделната личност.

Ние мислим, че ако война е единствения отговор който могат да ни дадат нашите лидери, значи, ние живеем в нещастно време.

Той никога не забравяше името на човек който е по-богат и влиятелен, от него, и никога не знаеше името на човек който е по-малко влиятелен.

Нищо не е нито толкова добро, нито толкова лошо, колкото изглежда в описанията.

... от всичко, което се случва, можеш да извлечеш урок.

Повечето наши пороци са неуспешни опити да се намери лесен, кратък път към добродетелта.

... през годините той е натрупал повече добро, отколкото би могъл да носи на себе си.

Успехът изисква кураж.

Хората са роби на навици и са склонни към безделие.

Съветът е подарък на съветника...

Не е работата дали можем или не. А дали искаме?

Фотоапарата е едно от най-страшните видове съвременни оръжия.

Боговете не обичат нито човешките идеи, нито човешките успехи.

Струва ни се, че сега е най-опасната тенденция в света, е желанието да се вярва на слухове, а не на факти.

На никого не са му нужни съвети, всички търсят само одобрение.



XX век | САЩ | писатели | драматурзи | есеисти | Нобелова награда литература |
САЩ писатели | САЩ драматурзи | САЩ есеисти | САЩ XX век | писатели XX век | драматурзи XX век | есеисти XX век

раши
Джон Стайнбег
Коментар #1 от: 15-12-2008, 22:29:23
"Изглежда ми, че ако аз и ти трябва да изберем между два вида мисъл или действие, трябва да помним смъртта си и да опитаме да живеем така, че смъртта ни да не носи удоволствие на света."
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе