Начало » Мисли » Джек Лондон

Джек Лондон

Джон Грифит Лондон (John Griffith London) (1876-1916)
американски писател

Гладът и яростта са чести спътници.

Изходът от борба с живи същества никога не е известна преди края.

Този който плаща откуп за своя враг, е задължително или много добър, или много глупав, или много богат.

Честта като математиката, има своя логически, обясними закони.

Мъжът е сам и в група - устроен така, че често стигат до гроба, оставайки в блажено неведение за всички дълбоки коварства, присъщи на другата половина на човечеството.

Животът е странна вещ. Много съм говорил, дълго съм размишлявал върху него, но с всеки изминал ден ми е все по-непонятен. Защо в нас има такава жажда за живот? Истинският живот - това е игра от която човек никога не излиза победител. Да живееш - това означава тежко да се трудиш и страдаш, докато не се прокрадне около нас старостта, и тогава ние отпуснем ръце на хладната пепел на оставащите дърва. В мъка се ражда детето, в мъка умира старият човек изпускайки последната глътка въздух и всичко в наши дни е печал и грижи. И всеки човек отива в откритите обятия на смъртта неохотно, спотайвайки се, падайки, оглеждайки се назад, борейки се до последно. А истинската смърт е добра. Само живота причинява страдания. Но ние обичаме живота и ненавиждаме смъртта. Това е много странно.

Много по-лесно е да купиш генерал, отколкото да се сражаваш с него и цялата му армия.

Цялата наша прехвалена цивилизация е въздигната върху кръв и попита с кръв.

Покажете ми човек с татуировка и аз ще ви покажа човек с интересно минало.

Ако вие мислите ясно, вие ще пишете ясно, ако вашата мисъл е ценна, ще бъде ценно и вашето съчинение.

Човек не трябва да вижда себе си в истински вид, защото живота тогава става непоносим.

Човек винаги дава на човека по-малко, отколкото изисква от него.

По-добре да бъда ярък метеор, отколкото вечна, но сънлива планета.

Само действителността никога не лъже.

Пияният е способен на такива дела, които трезвеният никога не би се замислил.

В края на краищата на човек е даден само един живот - защо да не го преживее както трябва?

Истинската функция на човек е да живее, а не да съществува.

Жената - това е неуспешен мъж.

Ограничените умове виждат ограниченост само в другите.

Това, което не ми харесва, не ми харесва и защо трябва да се преструвам, че ми харесва!

Този който ходи бързо, той ходи сам.

... играейки в непозната игра, не прави първият ход.

Те изучаваха живота от книгите, във времето когато аз бях зает с това да живея.

Радостта не е в това, че твоята работа се ползва с успех, радоста е когато работиш.

При всеки има своя мъдрост, в зависимост от склада на душата. Моята за мен е толкова безспорна, колкото вашата за вас.

Любовта не може да се отклони, само ако е истинска любов, а не крехък изрод, препъване и падаше на всяка крачка.

Парите сами по себе си не значат нищо. Те са ценни с това, че дават свобода.

Кучето е единственото същество, което лично вижда своя Бог.

Разсъдъкът няма нищо общо с любовта. Няма значение правилно ли разсъждава тя, когато обичаш или неправилно. Любовта е по-висша от разсъдъка.

Който не се стреми да живее, той е по пътят към края.

Умните хора често са жестоки. Глупавите хора са жестоки отвъд мярката.

Философията на човек, е като религията му - това е самият човек, той я създава по свой образ и подобие.

Разума не трябва да се намесва в любовните дела.

По-добре във всеки момент да умреш човек, отколкото вечно да живееш като скот.

Едва ли има на света такова зрелище, което е по-ужасно, от вида на силният човек в минута на крайна слабост и упадък на духа.

Не съществува смърт. Живота е дух, а духът не може да умре.

Силните умове никога не са послушни.

Едва ли има любов толкова примитивна и вулгарна, от тази която трябва да се подхранват от външен успех и от признаването на тълпата?

Уискито е мъдро. То умее да разкрива тайни.

Писателите са титаните на света.

Той се стремеше към звездите, а падна в зловонно тресавище.

Когато всъщност, няма какво да прощаваш е лесно да прощаваш.

Скоростта на флота винаги се мери по скороста на най-бавният съд.

Аз те обичам не безумно, но уверено.

Логиката и физиката не взимат участието във формирането на неговия мозък.

Живота получава особена острота, когато виси на косъм. Човекът по природа е играч, а живота е най-голямото залагане. Колкото по-голям е риска, толкова по-остро е усещането.

Нечестно и несправедливо е да държите близо до себе си любима жена макар и минута повече, отколкото тя иска.

Понякога ми се струва, че историята на мъжът винаги е историята на неговата любов към жена.

Но вие така говорите за култура, като че ли трябва да бъде само средство. Културата сама по себе си е цел.

Той знаеше и добро и зло, но даже не подозираше, че на живота може да бъде присъща чистота.

... животът е кратък и искам да взема от всеки най-доброто, което е в него.

В природата има много начини да убеди човек в неговата смъртност.

Крадците имат благородство и то се различава от това на честните хора.

На човек не е дадено да узнае абсолютната истина.

Всеки постъпва както умее, повече не му е дадено.

Затворът е превъзходна философска школа.

Книжките не лъжат.

От гледна точка на търсенето и предлагането, животът е най-евтиното нещо в света.

Смъртта не е страдание.

Целта на красотата е да дарява на човек радост.

Парите, както и младоста, не познават прегради.

Толкова лесно е да бъдеш добър.

Той няма съвест. Само това ще го доведе до слава.

Живота не може да се обясни с интелектуални термини.

Любовта не познава логика, тя е по-висша от разума.

Смехът проникна дълбоко и го рани по-силно, от огъня.

Такъв е животът, а животът е жестоко нещо.

Това е животът, а живота не винаги е красив.

Вълците са сухопътни акули.

Във великите, решителни минути жената не разсъждава, а чувства.

Умението да се забравя е качество на здравият мозък. Упоритите спомени означават мания, безумие.

Любовта е желание, това е сладостна болка, която е жадна за утоляване, и, откривайки го, умира.

Успехът в малкото е все пак успех.

Пълният стомахът се свежда до бездействие.

Всяко изкуство по свой начин е ограничено.

Красотата е жива и непреходна. Езиците възникват и отмират. Те са прахът на мъртвите.

... човек никога не постига абсолютна истина.

В края на краищата, да обичаш означава да даваш, а не да получаваш.

Всички велики хора просто умеят да ловят щастието за опашката.

Никога не трябва да бъдеш твърде уверен в себе си.

Любовта е най-възвишеното изражение на живота.

Културата е сама по себе си изкуство.

Земята е толкова пълна със жестокост, колкото морето с движение.

В любопитството е главната прелест на живота.

Борбата е да се бориш до края!

Рискът е благородно дело.

Той знаеше, какво е смърта: човек престанал да се движи, а след това завинаги изчезнал от живота на живите.

... понеже надеждата не иска да се съобразява с опита.

По-страшна от нощната тишина са само нощните шумове.

Гладът и радостта обичайно се съпътстват една друга.

Когато умира човек, който е могъл да стане мъдрец, но не е станал - ето това наричам трагедия.

При хищниците има особено търпение - настойчиво, неутолимо, упорито, като самият живот.

Най-голямото достойнство в живота е способността да се променя посоката.

Любовта пробуждане на личността към възприемането на красотата и ценностите на другия човек.

Университетското образование и истинското знание далеч не са едно и също.

Не искам да безпокоя червеите. Предпочитам креаматориума.

Всички ние сме марионетки в ръцете на природата.

Не, той не търси слава, той е просто безпаметно влюбен.

Времето е най-доброто лекарство от детските болести.

Отдавайки своята съдба в чужди ръце, той сте от себе си всякаква отговорност за собственото си съществуване.

Мечтата за любовта беше за него по-важна от мечтата за знания.

Този, който се оправдава е изгубен човек.

Твърде голям инат, за да живее, и твърде подъл, за да умре.

Радостта на поета е в самото творчество, а не в постигнатия успех.

Мен ме занимава не толкова славата, колкото пътя към нея.

Далеч не всяко знание е полезно!

Пустинята не търпи движение. Живота я оскърбява, понеже живота е движение, а вечния стремеж на пустинята е да унищожи движението.

... всяко изкуство е условно.

Не можете да се доверите на илюзиите - винаги ще трябва да плащате за тях.

Любовта в буржоазният свят е възможна само в рамките на буржоазен морал.

... трудът дава облекчение и забрава.

Ако имаш бог, трябва да му служиш.

Човек не прилича на другите животни, понеже взорът му е устремен към звездите.

Хората все още не разбират, какво чудо са кучетата.



XIX век | XX век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XIX век | САЩ XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе