Начало » Мисли » Джек Лондон

Джек Лондон

Джон Грифит Лондон (John Griffith London) (1876-1916)
американски писател

Гладът и яростта са чести спътници.

Изходът от борба с живи същества никога не е известна преди края.

Този който плаща откуп за своя враг, е задължително или много добър, или много глупав, или много богат.

Честта като математиката, има своя логически, обясними закони.

Мъжът е сам и в група - устроен така, че често стигат до гроба, оставайки в блажено неведение за всички дълбоки коварства, присъщи на другата половина на човечеството.

Животът е странна вещ. Много съм говорил, дълго съм размишлявал върху него, но с всеки изминал ден ми е все по-непонятен. Защо в нас има такава жажда за живот? Истинският живот - това е игра от която човек никога не излиза победител. Да живееш - това означава тежко да се трудиш и страдаш, докато не се прокрадне около нас старостта, и тогава ние отпуснем ръце на хладната пепел на оставащите дърва. В мъка се ражда детето, в мъка умира старият човек изпускайки последната глътка въздух и всичко в наши дни е печал и грижи. И всеки човек отива в откритите обятия на смъртта неохотно, спотайвайки се, падайки, оглеждайки се назад, борейки се до последно. А истинската смърт е добра. Само живота причинява страдания. Но ние обичаме живота и ненавиждаме смъртта. Това е много странно.

Много по-лесно е да купиш генерал, отколкото да се сражаваш с него и цялата му армия.

Цялата наша прехвалена цивилизация е въздигната върху кръв и попита с кръв.

Покажете ми човек с татуировка и аз ще ви покажа човек с интересно минало.

Ако вие мислите ясно, вие ще пишете ясно, ако вашата мисъл е ценна, ще бъде ценно и вашето съчинение.

Човек не трябва да вижда себе си в истински вид, защото живота тогава става непоносим.

Човек винаги дава на човека по-малко, отколкото изисква от него.

По-добре да бъда ярък метеор, отколкото вечна, но сънлива планета.

Само действителността никога не лъже.

Пияният е способен на такива дела, които трезвеният никога не би се замислил.

В края на краищата на човек е даден само един живот - защо да не го преживее както трябва?

Истинската функция на човек е да живее, а не да съществува.

Жената - това е неуспешен мъж.

Ограничените умове виждат ограниченост само в другите.

Това, което не ми харесва, не ми харесва и защо трябва да се преструвам, че ми харесва!

Този който ходи бързо, той ходи сам.

... играейки в непозната игра, не прави първият ход.

Те изучаваха живота от книгите, във времето когато аз бях зает с това да живея.

Радостта не е в това, че твоята работа се ползва с успех, радоста е когато работиш.

При всеки има своя мъдрост, в зависимост от склада на душата. Моята за мен е толкова безспорна, колкото вашата за вас.

Любовта не може да се отклони, само ако е истинска любов, а не крехък изрод, препъване и падаше на всяка крачка.

Парите сами по себе си не значат нищо. Те са ценни с това, че дават свобода.

Кучето е единственото същество, което лично вижда своя Бог.

Разсъдъкът няма нищо общо с любовта. Няма значение правилно ли разсъждава тя, когато обичаш или неправилно. Любовта е по-висша от разсъдъка.

Който не се стреми да живее, той е по пътят към края.

Умните хора често са жестоки. Глупавите хора са жестоки отвъд мярката.

Философията на човек, е като религията му - това е самият човек, той я създава по свой образ и подобие.

Разума не трябва да се намесва в любовните дела.

По-добре във всеки момент да умреш човек, отколкото вечно да живееш като скот.

Едва ли има на света такова зрелище, което е по-ужасно, от вида на силният човек в минута на крайна слабост и упадък на духа.

Не съществува смърт. Живота е дух, а духът не може да умре.

Силните умове никога не са послушни.

Едва ли има любов толкова примитивна и вулгарна, от тази която трябва да се подхранват от външен успех и от признаването на тълпата?

Уискито е мъдро. То умее да разкрива тайни.

Писателите са титаните на света.

Той се стремеше към звездите, а падна в зловонно тресавище.

Когато всъщност, няма какво да прощаваш е лесно да прощаваш.

Скоростта на флота винаги се мери по скороста на най-бавният съд.

Аз те обичам не безумно, но уверено.

Логиката и физиката не взимат участието във формирането на неговия мозък.

Живота получава особена острота, когато виси на косъм. Човекът по природа е играч, а живота е най-голямото залагане. Колкото по-голям е риска, толкова по-остро е усещането.

Нечестно и несправедливо е да държите близо до себе си любима жена макар и минута повече, отколкото тя иска.

Понякога ми се струва, че историята на мъжът винаги е историята на неговата любов към жена.

Но вие така говорите за култура, като че ли трябва да бъде само средство. Културата сама по себе си е цел.

Той знаеше и добро и зло, но даже не подозираше, че на живота може да бъде присъща чистота.

... животът е кратък и искам да взема от всеки най-доброто, което е в него.

В природата има много начини да убеди човек в неговата смъртност.

Крадците имат благородство и то се различава от това на честните хора.

На човек не е дадено да узнае абсолютната истина.

Всеки постъпва както умее, повече не му е дадено.

Затворът е превъзходна философска школа.

Книжките не лъжат.

От гледна точка на търсенето и предлагането, животът е най-евтиното нещо в света.

Смъртта не е страдание.

Целта на красотата е да дарява на човек радост.

Парите, както и младоста, не познават прегради.

Толкова лесно е да бъдеш добър.

Той няма съвест. Само това ще го доведе до слава.

Живота не може да се обясни с интелектуални термини.

Любовта не познава логика, тя е по-висша от разума.

Смехът проникна дълбоко и го рани по-силно, от огъня.

Такъв е животът, а животът е жестоко нещо.

Това е животът, а живота не винаги е красив.

Вълците са сухопътни акули.

Във великите, решителни минути жената не разсъждава, а чувства.

Умението да се забравя е качество на здравият мозък. Упоритите спомени означават мания, безумие.

Любовта е желание, това е сладостна болка, която е жадна за утоляване, и, откривайки го, умира.

Успехът в малкото е все пак успех.

Пълният стомахът се свежда до бездействие.

Всяко изкуство по свой начин е ограничено.

Красотата е жива и непреходна. Езиците възникват и отмират. Те са прахът на мъртвите.

... човек никога не постига абсолютна истина.

В края на краищата, да обичаш означава да даваш, а не да получаваш.

Всички велики хора просто умеят да ловят щастието за опашката.

Никога не трябва да бъдеш твърде уверен в себе си.

Любовта е най-възвишеното изражение на живота.

Културата е сама по себе си изкуство.

Земята е толкова пълна със жестокост, колкото морето с движение.

В любопитството е главната прелест на живота.

Борбата е да се бориш до края!

Рискът е благородно дело.

Той знаеше, какво е смърта: човек престанал да се движи, а след това завинаги изчезнал от живота на живите.

... понеже надеждата не иска да се съобразява с опита.

По-страшна от нощната тишина са само нощните шумове.

Гладът и радостта обичайно се съпътстват една друга.

Когато умира човек, който е могъл да стане мъдрец, но не е станал - ето това наричам трагедия.

При хищниците има особено търпение - настойчиво, неутолимо, упорито, като самият живот.

Най-голямото достойнство в живота е способността да се променя посоката.

Любовта пробуждане на личността към възприемането на красотата и ценностите на другия човек.

Университетското образование и истинското знание далеч не са едно и също.

Не искам да безпокоя червеите. Предпочитам креаматориума.

Всички ние сме марионетки в ръцете на природата.

Не, той не търси слава, той е просто безпаметно влюбен.

Времето е най-доброто лекарство от детските болести.

Отдавайки своята съдба в чужди ръце, той сте от себе си всякаква отговорност за собственото си съществуване.

Мечтата за любовта беше за него по-важна от мечтата за знания.

Този, който се оправдава е изгубен човек.

Твърде голям инат, за да живее, и твърде подъл, за да умре.

Радостта на поета е в самото творчество, а не в постигнатия успех.

Мен ме занимава не толкова славата, колкото пътя към нея.

Далеч не всяко знание е полезно!

Пустинята не търпи движение. Живота я оскърбява, понеже живота е движение, а вечния стремеж на пустинята е да унищожи движението.

... всяко изкуство е условно.

Не можете да се доверите на илюзиите - винаги ще трябва да плащате за тях.

Любовта в буржоазният свят е възможна само в рамките на буржоазен морал.

... трудът дава облекчение и забрава.

Ако имаш бог, трябва да му служиш.

Човек не прилича на другите животни, понеже взорът му е устремен към звездите.

Хората все още не разбират, какво чудо са кучетата.



XIX век | XX век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XIX век | САЩ XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Кин-Войло
АБСУРДА на съществоването
Коментар #1 от: 22-11-2020, 01:17:14
«Този, който се оправдава, е изгубен човек.»

Ето защо човек не бива изобщо да говори за себе си. Когато говорим за себе си, ние всъщност обясняваме своите постъпки, подбудите, желанията, предпочитанията си… Анализираме своята неприязън или онова, което ни носи вдъхновение…

Всички тези обяснения са всъщност ОПРАВДАНИЯ пред очите на онези, които ще „скицират нашия профил“, опознавайки ни. В това обаче се корени нашият провал, защото да има за тебе „скициран профил“ в обобщеното съзнание на хората е все едно да имаш „досие в службите за сигурност“.

Идеално функциониращите Служби за сигурност се стремят да изградят досие-профил за абсолютно всеки, попаднал в обсега на интереса им. Човешкото множество, което ни заобикаля, е не по-различно в домогванията си от коя да е Служба за сигурност.

Ако запитаме защо Службите за сигурност изграждат документация за всекиго — такава, че в дадена ситуация всичко това да може да се използува срещу нас, — ще ни отговорят, че това е защото трябва да бъде парирана своевременно ОПАСНОСТТА, КОЯТО АПРИОРИ ПРЕДСТАВЛЯВАМЕ. Подобен би бил и отговорът на мнозинството в нашето обкръжение, ако това мнозинство не беше „безсловесно“ по въпросите за „вечните страхове от АБСУРДА на съществоването“.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе