Начало » Мисли » Джеймс Холис

Джеймс Холис

(James Hollis)
американски философ

Нашата психика често използва депресията, за да привлече нашето внимание и да ни покаже, че някъде дълбоко в нас лежи лъжа.

В края на своят живот Фройд отпусна ръце, казвайки, че при целият си интерес към своят метод на психоанализа и интерпретация той е достигнал до извода, че лекува само любовта.

Скуката е създала повече играчи на хазарт, отколкото алчността, повече пиещи, отколкото жаждата, и, навярно, толкова самоубийства, колкото и отчаянието.

От страданието няма лекарства, понеже живота не е болест, а смъртта не е наказание.

Болшинството от нас са възпитани така, че да бъдем добри, а не истински; приспособяващи се, а не надеждни, адаптивни, а не уверени в себе си.

Според древните религията е нужна на тези, които се боят да се окажат в ада; а духовността за тези които вече са там.

Най-доброто лекарство от самота се явява уединението.

Ако нашите действия са правилни, ние усещаме приток на енергия.

Болки и страдания са явен признак за това, че остава нещо живо, чакайки нашия призив да се върнем към живота.

Единственото лекарство от страхът се състои в това, да го преодолееш.

Детето, казало, че всъщност кралят е гол, никога не е получило социално одобрение.

Всички велики достижения на човешкият разум са се появили в резултат на съмнения.

Да живееш със страст е единственият начин да заобичаш живота.

Най-тежкото бреме, което лежи на плещите на детето е непреживяният живот на неговите родители.

Средство да се избавиш от самотата е да попаднеш в нейните обятия. Тук, както при хомеопатията, травмата ще изцелява, приемайки определена доза отрова.

За разлика от трагическото или комичното усещане за живота, чувството за ирония не може да лекува. Ироничното съзнание може да види "трагичните грешки", да разбере техните последствия, но то никога не може нито да ги изкупи, нито да ги избегне.

В крайна сметка от мъчениците, не се получават нито добри майки, нито добри спътници.

Проблемът се състои не в това, че имаме комплекси, а в това, че комплексите притежават власт над нас.

Вината, като огромна черна птица седи на раменете на мнозина от нас.

Вината ни свързва с миналото, следователно тя ни пречи да видим настоящето и бъдещето и даже ги разрушава.

Съхранението и възпроизвеждането на ценности само по себе си не се явява добродетел.

Няма и не може да има никакви гурута, понеже на всеки човек е съдено да измине своят, не приличащ на другите път.

Колкото повече знам за себе си, толкова повече мога да се реализирам, толкова по-многоцветна и многостранна става моята личност и толкова по-богат ще бъде моят жизнен опит.

Без да чувстваме родителско одобрение, ние не можем да заобичаме себе си.

Оказвайки се в руините на партньорските отношения, човек често губи не просто отношения, но и целият си мироглед като цяло.

Където съществува отрицание, има гнойна рана.

Неврозата е само термин употребяван за описание на присъщи на психиката вътрешни противоречия и предизвиканият от тях протест. Всеки от нас се явява невротик, понеже ние изпитваме вътрешни противоречия между това, което сме, и това, за което се считаме.

Ексапнзивното, властно его трансформира детската беззащитност в усещане за величие.

... изборът никога не се прави между добро и зло, бяло и черно, избира се винаги един от оттенъците на сивото.

Човек се стреми да подтисне това, от което се страхува.

Съвременното странстване на героя става не в реалният свят, а в душевната пустиня.

Търсенето на любов е заменило търсенето на Бога.

Странен парадокс на нашият адаптивен живот е в това, че веднъж придобита защитата скоро става наша тъмница, в която живеем по своя воля.

Обичайно вината приема в нашият живот три форми: избягване, свръхкомпенсация и самонараняване.

Вината ни привързва към миналото, а тревогата към бъдещето.

... външната власт може да възникне само на основата на вътрешен авторитет.

Без работа живота загнива, но когато в работата няма душа, живота се задъхва и умира.

Всеки син има нужда от баща си. Особено му се иска да чува, че баща му го обича и го приема такъв, какъвто е.

Ако ние успешно преодолеем тревогата от самотата, пред нас се откриват нови хоризонти и в крайна сметка се научаваме да живеем независимо от другите.

Психическата енергия е невидима, но психиката намира свое въплъщение в образите.

Нашите предци интуитивно са го разбрали: това, което не е изстрадано, не е осъзнато и не е интегрирано, предавайки на следващото поколение.

Анима - архетипна енергия, присъстваща при всички мъже. Тя е по-скоро вид усещане и връзка, отколкото особен вид знания.

Невъзможно е да постигнеш по-високо ниво на отношения с другите, отколкото нивото на отношенията сам със себе си.

Да потискате всичко естествено в себе си, означава че рано или късно там ще израснат чудовища.

Живота на мъжете, както и живота на жените, се определя от ролевите очаквания.



САЩ | философи |
САЩ философи

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе