Начало » Мисли » Джеймс Хърбърт

Джеймс Хърбърт

(James Herbert) (1943-2013)
английски писател

Насочи младенецът по правилния път, и в староста той няма да свърне встрани.

Злото, творено от хората, живее след тях.

Повечето родители при всякакви условия ще познаят гласът на своите деца, и Гейб не беше изключение.

Моментът на щастие може да бъде само кратък миг в непрекъснато страдание.

Когато пламъкът гасне, от клечката се издига малък облакът - това е мъничката кибритена душа устремена към небесата.

Депресията, смесена с надежда и страстни желания е способна да изиграе най-неочаквана шега с нашето съзнание, карайки го да повярва в невъзможното.

За появяването на призраци винаги има причини.

Чувството има свои граници.

Човешкият разум е област не по-малко тайнствена от духовния свят.

Да познаеш душата на друг човек е много увлекателно занятие.

Понякога кулминацията на някое събитие може да предизвика временна лудост.

Здравият разум винаги търси рационално обяснение. Това е начин да се избегнат умствени страдания.

Той е просто дете и умът му е отворен за най-невероятните възможности.

Едно нещо обаче е умилостивяването на греховете, а съвсем друго - мазохизъм.

Някои от загадките ще си останат завинаги загадки, въпреки всичките ни усилия да ги разкрием.

Съзнанието е продукт на интелекта, който сам по себе си няма физическа субстанция. Известно е, че в измисленото няма нищо реално.

Смъртта не означава забвение.

Дори скръбта може да изсъхне. Когато оживее болката, се връщат и сълзите.

Живота е когато правиш това, което искаш и когато искаш. Вярно ли е? Вярно.

Болестта е самотно занятие.

Достъпността, обратно, често води към зависимост.

Църквата винаги е добро място за начало.

Новото винаги изглежда малко по-лошо от старото.

Мъжете изглежда, не забелязват признаци, не разбират намерения.

Не е ли грях това, че мразиш някого след смърта му.

Хората клюкарстват и клюките се разпръскват.

Имаме се взаимно. Това е достатъчно. Не се нуждаем от външни хора.

...в днешно време хората обичат да четат за паранормални явления. Те вече са болни от войни, политика и рушаща се икономика. Те искат да мислят за нещо друго, нещо, което надхвърля границите на земната човешка дейност.

- Никога не съм обичала подобни украшение? - Мъже или приятели?

Животът никога не свършва, просто приема различна форма, а може и да не е един, може би има още много животи напред...

Дисциплината е старомодно понятие.

Това беше един от най-неприятните аспекти на телепатичния дар: невъзможността да избягвате лошите вибрации, невъзможността да не ги пуснете в собственото си съзнание.

От устата й се измъкнаха облаци от пара и на Алиса му се стори, че това са призраците на мъртви думи, които се спотайват вътре в нея и никога не излитат.

Умът може да се самозаблуди.

Можем ли да приемем, че в основата на желанието да се знае истината е отричането на съществуването на самата тази истина?

Разочарован, Гейб избра студена тишина - по този начин той винаги се защитаваше от света, ако почувства, че не може да контролира емоциите си и те са на път да се прехвърлят през ръба.

Домът е просто дом, това е всичко.

- Това са видения; те не могат да ни навредят. - Защо си толкова сигурен? - Вредата я причинява собствения ни страх.

Със съдбата шегите са лоши.

Забравянето е същата упойка. Без мисли, без лоши спомени, нахлуващи в настоящето.

Вярвам, че трябва да има нещо повече от просто съществуване. Това, което правим в този живот, трябва да има някакъв смисъл, то трябва да означава нещо.

Младите хора не обичат тези миризми и болести, неприятни шумове и забрава, - и напомнянията, че един ден същото ги очаква.



XX век | XXI век | Англия | писатели |
Англия писатели | Англия XX век | Англия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе