Начало » Мисли » Джавахарлал Неру

Джавахарлал Неру

наричан още Пандит ("Ученият") (1889-1964)
индийски политик

Успехът често пада на този, който действа смело, но рядко го добиват тези, които проявяват плахост и постоянно се опасяват от последствията.

Войната се явява отрицание на истината и хуманноста. Делото и не е толкова в убийството на хора, защото чвек е длъжен така или иначе да умре, а в съзнателното и ударно разпространение на ненавист и лъжи, които малко по малко се присаждат на хората.

Единственият път да се наслаждаме на на живота - да бъдем безстрашни и да не се боим от поражения и бедствия.

Нашият най-главен недостатък се заключава в точа, че ние сме по-склонни да обсъждаме нещата, от колкото да ги прави.

Човекът, който много говори за своите достойнства, най-често е най-малко добродетелен.

Човекът, стараещ се да прикрие своите слабости с гръмки фрази и благородни принципи, неволно предизвиква подозрение.

Размери - най-ненадеждният критерий за величието на човека или страната.

Ние сме длъжни да съхраним много звена, които ни съединяват с миналото, но ние също сме длъжни да скъсаме с традицията навсякъде, където тя възпрепятства нашето движение напред.

Някой е казал: правото на смърт е вродено право на появилият се на света човек.

Невежеството винаги се бои от промени.

Културата се явява разширение на ума и духа.

Теорията е длъжна да бъде закалена с реалността.

Демокрация и социализъм се явяват средство за достигане на цели, а не самоцел.

Раните, нанесени от нашата собствена ръка, винаги зарастват по-бавно, от тези, които е нанесъл наш противник.



XIX век | XX век | Индия |
Индия XIX век | Индия XX век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
Елитът - самоцел на социалното устройство
Коментар #1 от: 14-05-2013, 12:24:17
Наистина, демокрацията и/или социализмът могат да бъдат само средство за достигане на цели, а не самоцел. Ако се превърнат в самоцел, те се оказват чисто и просто инкубатор за излюпване на НОМЕНКЛАТУРА.

Това касае не само формите "демокрация" и "социализъм". То касае изобщо коя да е форма на държавна организация.

Средновековните монархии (които нямат нищо общо с никава демокрация и с никакъв социализъм) бяха самоцелни до най-съкровената си същност. И какво се получи от тях? Получи се един безчинствуващ слой от поземлена аристокрация, която безумствуваше от разкош за сметка на селячеството, доведено до статуса на обработващ земята добитък.

Феодалната аристокрация беше НОМЕНКЛАТУРАТА на средновековната държава. При положение, че съвременния ни социализъм самоцелно се трансформира в модерен феодализъм, неговата номенклатура не е нищо друго, освен чиновническа аристокрация, т.е. паразити, които безнаказано лапат, защото им е дадено. ("Дават ли ти - еж, гонят ли те - беж."; а също и: "Не е луд този, който изяда цяла баница, а този, който му я дава!") Демокрацията, за която се опитаха да ни заблудят, че била противопоставена на феодализирания (комунистически и марксистко-ленински) социализъм, не е по-различна: и при нея се поражда специфична номенклатура...

Ще рече човек, че за да се генерира всеки път номенклатура, причината е в наличието на държава. Ако нямаше държава - е-хе-хей!

Така разсъждават днес всички либертарианисти. Либертарианизмът е квинтесенция на някогашния суров и необработен анархизъм. Но ние знаем, че анархията на един анархистичен свят не прави никого щастлив, с изключение на малцина люде с малко по-дебели вратове и с физиономии на булдоци.

Някога Христос спаси загиващото от анархията човечество, като припомни на хората какво трябва да бъде йерархичната организация на обществото - често забравяна от човечеството концепция, избистрена по-сетне от Апостолите (например, от св. Павел в Посланията му до тесалоняните и коринтяните)

...Днес, обаче, отново настъпи ера на недоволство от Христовото Учение и либертарианистите се заеха да премахнат ореола на йерархичната организация, сочейки, че тя не може да бъде друго, освен самоцел, да произвежда "елитни прослойки". Така те ни тласкат отново към сумрака на познатия ни още от античните времена хаос.

Защо се прави това, ли? Ами защото от цялата тази работа при малко повече находчивост могат да се извлекат колосални дивиденти.

...Интересното е, че цялата тази картина е била пределно ясна на Двавахарлал Неру, поради което той се постара да възпита и дъщеря си да осъзнава кристално ясно до какво води самоцелността на държавната организация. Въпреки огромните проблеми, въпреки яростта на либертарианистите, които сме чували да квалифицират Неру като демагог и популист, семената на спасението в Индия бяха посяти. Днес Индия е един от колосите на БРИКА.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе