Начало » Проблясъци » Диамантената Сутра

Диамантената Сутра

Нека твоето съзнание скочи, без да се спира върху нищо.
Диамантената Сутра
Японски будистки трактати Сайчьо, Кукай, Доген

Д.Т.
Re:
Коментар #2 от: 07-06-2013, 09:43:58
Най-страшното нещо на пътя е кола, която се движи по-бързо отколкото е способен да мисли нейният водач.
Kin Voilo-y-Cabala Vovan
триизмерни ефекти
Коментар #1 от: 07-06-2013, 01:58:41
"Нека твоето съзнание скочи,
без да се спира върху нищо."

А още по-добре е по времето на скока на съзнанието си да направиш така, че и тялото ти да придружи полета.

В Хималаите има будистки манастири, в които монасите практикуват бягане по планински пътеки, развивайки скорост около 70 мили в час. За това споменава, например, Никос Казандзакис: в "Алексис Зорбас".

Когато "пишещият тези редове" - вече с понатрупан опит като алпинист и планински водач - спря вниманието си върху въпросните редове на Казандзакисовия роман (който е и едно РЪКОВОДСТВО ПО МЕДИТАЦИЯ; а известно е, че танцът "сиртаки" може да се разглежда като медитационна практика и метод за самовглъбяване), той си зададе въпроса: "Възможно ли е това?" И още при следващото лятно изкачване в района на "Злия зъб" (Рила) "пишещият тези редове" реши да опита БЪРЗО БУДИСТКО ПРИДВИЖВАНЕ из един от улеите.

Получи се! Очевидно 70 мили в час човек може да развие само спускайки се "по наклонен терен" (не точно "наклонена плоскост" в етическия смисъл на думата, но нещо подобно!). Спускането в улея се оказа "полет на съзнането" (с малко повече екстравагантност в избора на изразните средства можем да го наречем и "полет на АСТРАЛНАТА ПРОЕКЦИЯ"). "Волята", или "желанието" се стрелваше от камък на камък, едва докосвайки върховете на скалните късове, а тялото "придружаваше" подобните на траекторията на топка за тенис отскоци на мисловното преживяване.

При ежедневни условия, скоковете от подобен сорт, в които опорно-двигателния апарат на човешкото тяло участвува по такъв начин, че да посреща всички рискове от нараняване и осакатяване, би трябвало да се считат за немислими, защото възможностите и пъргавината на костно-мускулната система не са безпределни. И все пак стремителното "почти падане надолу", което инак е нещо обикновено при ски спусканията, се оказа допустимо и тук - в подстъпите към Злия зъб при летни (безснежни) условия, с обикновени туристически обувки на крака.

Как се стигна до този ефект? Скоковете, които "пишещият тези редове" извършваше с главоломна скорост надолу, се получаваха в състояние на дълбока медитация, при която съзнанието имаше усещането, че наблюдава всичко това на екрана на един голям телевизор с триизмерни ефекти. С други думи - ти сякаш не си там, а само гледаш "телевизионен репортаж"!

Преживяванията от подобно естество зачестиха, когато "пишещият тези редове" си купи кола и седна зад волана. Неведнъж и не два пъти той изпадаше в невероятни ситуации - например, промушвайки се между две други коли, които биваха разположени по такъв начин, че колата на "пишещият тези редове" се плъзгаше по на милиметър разстояние от всяка от тях, без да дори да ги одраска. Страничните наблюдатели оценяваха ситуацията като "безотговорен циркаджилък". Всъщност, през цялото време на случките от този род "пишещият тези редове" имаше усещането, че е ИЗПЪЛНИЛ СЪС СЪЩНОСТТА СИ своето моторно возило до най-отдалечените крайчета на автомобилната броня, които маркират габаритите му, а там - с някакъв особен перцептор, различен от познатите ни сетива - можеше да се оцени пространствената ситуация до милиметър.

Върха на тези преживявания беше, когато в деня на една от най-кошмарните поледици, които човек можеше да си представи, колата на "пишещия тези редове" абсолютно излезе от контрол и тръгна нанякъде, без изгледи да бъде спряна. Тогава СЪЩНОСТТА изпълни отново возилото до крайните му габарити - както беше свикнала да постъпва и в редица други необичайни ситуации - и ВОЛЯТА се фокусира с всичка сила върху насрещната кола, с която предстоеше отвратителен сблъсък. "Тук трябва да спреш! ...Да спреш! ...Да спреш! ...Да спреш!" - повтаряше си наум ВОЛЯТА и...

Колата спря на пет сантиметра от насрещната!

И пак - през цялото време СЪЗНАНИЕТО имаше усещането, че си седи на мекото канапе в къщи и наблюдава някакъв фантастичен телевизионен репортаж, пресъздаден от екрана на огромен телевизор с триизмерни ефекти.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе