Начало » Мисли » Дейвид Хюм
Дейвид Хюм
(David Hume) (1711-1776)
английски философ, историк, икономист
Човек, който дълго говори за себе си, трудно избягва суетата.
Нищо не е свободно така, както човешката мисъл.
Обичайно щастието покровителства смелите и предприемчивите, но нищо не ни внушава по-голяма смелост, колкото доброто мнение за самите нас.
Афектите любов и ненавист винаги са съпроводени с благожелателност и гняв.
...Всичко, което ние наричаме героичните добродетели, и на което се възхищаваме като величие и възвишеност на ума е на духа, не е нищо друго, от спокойно и стабилно основани гордост и самочувствие...
...Ако единствения мотив за нашите действия се явява желанието да покажем своята свобода, то значи, ние никак не можем да се освободим от оковите на необходимостта...
...Истинска, искрена гордост и самочувствие, само ако са добре скрити и в същото време наистина обосновани, безусловно трябва да бъде типични за човек с чест...
...Любовта не е нищо друго освен желанието на щастието на друг човек...
Склонност към радост и надежда - истинско щастие; склонност към опасения и меланхолия - настоящо нещастие.
Дружба - това е спокойна и тиха привързаност, направлявана и укрепявана с привички, възникващи от дългата комуникация и взаимните задължения.
Ние осъждаме всякакви измами, всяко нарушение на думата, защото ние вярваме, че свободата и широчината на комуникацията между хората са напълно зависими от вярността на обещанията.
В жалоста винаги има смес от любов или привързаност, а в злорадството - смес от омраза или гняв.
Щастлив е този, които живее в условия, подходящи за неговия темперамент, но на по-съвършен, е този който знае как да адаптират своите темперамент към всякакви условия.
Ние нямаме други мотиви, които да ни насърчават да изпълнява обещания, с изключение на чувство за дълг. Ако ние решихме, че обещанията не са присъщо морално задължение, ние няма да усещаме желание да ги спазваме.
Ако куража и амбиция, не са регламентирани с благосклонност, те могат да направят човек само един тиранин или крадец.
Предположението: и бъдещето е подобно на миналото, не се основава на никакви аргументи, а произтича единствено от навик, който ни принуждава да очакваме в бъдеще последователността от обекти, на които сме свикнали.
Първоначалната религия на човечеството се поражда предимно от тревожен страх за бъдещето.
Какво може да бъде по-свободно от човешката фантазия.
Щастлив е този, който живее в условия, които съответстват на неговия темперамент, но е по-съвършен този, който умее да приспособява своя темперамент във всякакви условия.
Истински скептик е този който се отнася недоверчиво към своите съмнения, както и към философските съчинения.
Природата винаги е по-силна от принципите.
XVIII век | Англия | философи | историци | икономисти |
Англия философи | Англия историци | Англия икономисти | Англия XVIII век | философи XVIII век | историци XVIII век | икономисти XVIII век