Начало » Мисли » Даниел Дефо

Даниел Дефо

(Daniel Defoe) (1660-1731)
английски писател и журналист

Да останеш без приятели - най-голямото, след нищетата, нещастие.

Към какви ли нелепи решения не прибягва човек под влияние на страха! Страха отнема от нас способностите с които се разпорежда разума и ни ги предлага в помощ.

Страхът от опасността е десет пъти по страшна от самата опасност.

Никога не е късно да поумееш.

Най-високата степен на човешката мъдрост - това е умението да се приспособяваш към обстоятелствата и да съхраняваш спокойствие въпреки външните обстоятелства.

Безразборното употребяване на материалните блага често се явява главен път към величайши несгоди.

Да излъжеш дявола не е грешно.

Във всяко зло може да се намери добро, стига да помислите, какво би могло да стане и по-зле.

На човек не му достига мъдрост да се успокои от достигнатото.

Ако някой има котка, той може да не се брои от самота.

Често копнежът по една загубена радост може да затъмни всички други удоволствия на света.

Колкото по-нещастен е човек, толкова повече развлечения изисква.

Нуждата изостря изобретателноста.

Властта и изобилието винаги пораждат раздори.

Глупакът за това е и глупак, понеже не слуша разумни съвети.

Малко ли са случаите, когато порока се скрива под маската на милосърдието?

Но кой не би отдал своите последни сили, когато става въпрос за това, да постигне свобода!

При мисълта за своята самота аз заплаках, но си спомних, че сълзите никога не прекратяват нещастието, и реших да продължа своя път.

Има два вида хора, с които е невъзможно да спориш: умни и глупаци.

Няма по-унизително състояние за човек от безделието.

Чувството за благодарност, общо казано, за някои хора е съвсем нехарактерно.

Колко щастливи са хората, че те не могат да четат в чуждите сърца!

Да отпуснеш ръце означава да се признаеш за победен.

Да се огънете под тежестта, означава само да я увеличите.

Много по-лесно е да излеете от гърлото си думите или сълзите, от колкото да ги таите в себе си.

Аз винаги съм бил виновен за собственото си нещастие.

В минути на опасност смело следвай внушеното от вътрешният глас.

Такава е човешката природа: никога не виждаме своето положение в истинската светлина, докато не го разберем от опита на по-лошо положение, и никога не ценим тези блага, които притежаваме, докато не ги загубим.

Гръмката слава привлича глупаците.

Аз се научих никога да не отстъпвам пред трудностите и никога да не се отчайвам.

Днес обичаме, това, което утре ще мразим; днес търсим това, от което утре ще избягваме.

Това, което се явява спасение за един, погубва друг.

Най-доброто лекарство против чума е да бягаш от нея по-надалеч.



XVII век | XVIII век | Англия | писатели | журналисти |
Англия писатели | Англия журналисти | Англия XVII век | Англия XVIII век | писатели XVII век | писатели XVIII век | журналисти XVII век | журналисти XVIII век

Кин Войло
Поумняването и нещастието (едно и също нещо ли са те?)
Коментар #1 от: 06-09-2013, 11:43:27
Да останеш без приятели -
най-голямото, след нищетата, нещастие.

Нещо повече - да останеш без приятели е такова нещастие, което гарантирано поражда нищета.
(Много хора остават без приятели, защото се пишат много поумняли...)

--------------------

Никога не е късно да поумнееш.

Така е до определена възраст, защото ако ли пък вземеш да поумняваш под сянката на развян бял перчем, или под лъснало като църковно кубе оплешивяло теме, цялото общество около теб възприема твоето поумняване като тежка форма на Алцхаймер.

(Изобщо - да се поумнява не е доходен бизнес!)
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе