Начало » Мисли » Дафни Морие

Дафни Морие

Дафни дю Морие (Daphne du Maurier) (1907-1989)
английска писателка и драматург

Жената мечтае за любовен роман, мъжа - за кратка новела.

Много от умните жени са еднооки само защото на тях не им достига изобретателност да скрият своят ум.

Твърде честите ремонти са превърнали в руини не едно женско лице.

Ако вие пишете роман от първо лице, вие трябва да сте това лице.

Писателите трябва да бъдат читаеми, но не трябва да си ги виждал или чувал.

Скромността и добротата са по-необходими в семейния живот, отколкото остроумието и гордостта на красотата.

Интересното е, мислех си, във всички къщи ли е това чувство на радост и пълнота на живота след като си тръгнат гостите?

Щастието не е купа, която получаваш като награда, а качество на мисленето, състояние на душата.

Колко добре, че първата любов не може да се повтори.

Модата се променя толкова бързо, че може да се различава, когато се качвате по стълбите.

В празен дом може да бъде също толкова самотно, колкото и в препълнен хотел.

Понякога ние скучаем, но скуката е добър противовес на страхът.

Трудно е да останеш нормален, когато живееш с дявола.

Няма нищо толкова саморазрушително, няма чувство, толкова презряно, колкото ревноста.

Направих каквото мога и нека, кой може, да го направи по-добре.

Ние сме хора, и това е наш недостатък.

... думите нанасят рани, а раните оставят белези.

Намирането на религия не винаги способства за усъвършенстването на човека.

На двадесет и три години за добро настроение не е нужно толкова много.

Унижението не е толкова леко да се понесе, особено ако наскоро си бил напълно доволен от себе си.

... бъдещето започва днес. Това е дар, който ни присъжда всяко утро. Възползвайте се от него, не го отхвърляйте.

Самотата се понася най-лесно сам.

Ревността е разновидност на скъперничеството.

Странно е, колко незабелязано летят годините.

Целият въпрос е, че колкото и да е горчив живота, трябва да се живее. Но как - това е въпросът.

Никой труд не може да бъде унизителен, ако човек работи с любов.

Мъжете понякога се държат толкова странно.

Само съвсем глупавата жена не различава един мъж от другият в леглото.

Хората често грешат в оценката на своите близки.

Животът съвсем не е кратък, както утвърждават хората, а тя е дълга, твърде дълга история.

Даже в най-критичните моменти от нашият живот не е по силите ни да се освободим от плена на рутината.

Едва ли има нещо по-болезнено от чакането на неканени гости.

Прекрасното никога не трае вечно.

Състоянието на неизвестност - най-страшното мъчение за душата.

Трагедията в живота не е в това, че хората умират, а в това, че те умират за нас.

Няма нищо по-важно, от това да направиш детето щастливо. Нищо на света.

Интересно защо, когато си сам, всичко ти изглежда толкова красиво.

Тя притежава красота, която не умира, и усмивка, която не можеш да забравиш.

Ядене, пиене, обичане, мразене - ето това са основните мотиви, движещи човечеството, а всичко останало е преходно.

Аз бях готова да умра от срам, но смърта не идваше.

Как можеш да вярваш на доктор, ако не го уважаваш?

Нелепо е да обръщаш внимание на думите на идиот.

Не срещащ толкова често човек, който е и умен, и красив, и увлечен от спорт.

Изповедите на любовта не се дават лесно, те се нуждаят от подходящо настроение и подходяща обстановка.

От привързаност до любов, мислех аз, е една крачка.

Мъжът, който не може да овладее своите чувства е винаги жалък.

Кой не е правил в своя живот глупости?

С времето всичко се забравя. Такъв е живота.

Жените отлично знаят, какво впечатление правят сълзите на този, който ги вижда.

... към лудите и пияниците трябва да се отнасяте с хумор.

Колко е унизително да си млад.

Ако на вас ви харесва, как мирише някой, то значи, вие харесвате и самият човек.

Ние се избавяме от опасните неща: трупове, спомени, сънища...

Самият Христос е дървена фигура на носа на кораба, кукла, която човек сам е създал.

Тактът и скромноста не бяха нейните добродетели, а сплетните стояха в основата на живота й.

Как мислите, мъртвите връщат ли се, че да следят за живите?

Днес нямаме време да мечтаем. Това е твърде голям лук, понеже сме пълни с работа.

Децата, както и животните, са близко до Бог.

В огъня има особена, очистителна сила. Нищо не остава. Пепелта не се брои.

Оказва се, че да бъдеш подлец съвсем не е трудно.

Ако в дома някой е болен не забелязваш времето.

Цинизъм и сантименталност - ето двете крайности, които трябва да избягваш.

Живота е не повече от миг между раждането и смърта, движение по повърноста на водата и след това гладка повърхност, покой.

Слуховете, също както и революциите, често попадат в главите на тези хора, които са били техните инициатори.

Той никога не я е обичал истински; тя беше за него средство за бягство от самотата.

Аз познавам тази възраст, когато страхът пред бъдещето отсъства, а упоритостта е особено силна...

... когато човек е твърде щастлив, той става по-малко чувствителен, по-малко мисли за другите.

Ако отново ми е съдено да страдам, аз предпочитам да страдам сама.

Странно нещо е шокът: всички чувства сякаш са парализирани.

Всяко целебно растение може да стане и вредно - трябва само да увеличиш дозата.

Те ще бъдат кротки като агнета, ако има обещаете награда за достойно поведение.

Ето отново, вечното човешко изкушение - отново и отново да стоят пред избора да вкусят ли забраненият плод от дървото на познанието.

Умението да обичаш е особен дар, трябва да се родиш с него - мъж или жена - все едно.

Вярно ли е, че всички мъже на красивите жени са ревниви?

Аз и не мислех, че е толкова лесно да бъда строга. Странно е, понеже по-рано ми изглеждаше толкова трудно.

Има някои неща, които ти е по-добре да не знаеш. По-добре е те да бъдат заключени.

Не, безпокойството и изтънченоста, за която четох в книгите, не бяха за мен.

В тиктакането на часовника има нещо необичайно естествено и успокояващо.

Истината е толкова проста, когато я узнаеш и разбереш.

Когато човек е нещастен, той прави неразумни постъпки.

Аз не съм пътешественик. Моя свят сте вие.

Болезнено и трудно е да се изхвърлят скъпи, отдавна познати неща.

Аз винаги казва, че две неща жените трябва да правят инстинктивно, и готвенето е едно от тях.

Вас ви радва не моето присъствие, а това, че с мен вашият живот стана по-лек и приятен.

За злобата всеки вятър е попътен.

Единственото дете в семейството винаги го грози опасноста, да израсне разглезено, нали?

Повечето жени не мислят за нищо друго освен за рокли.

Всяко младо животно ни привлича с младоста и грацията на движенията.

Когато хората умират, горчивината си отива заедно с тях.

Мъжът се възхищава от жената само тогава, когато той иска да получи нещо от предмета на преклонението си.

Когато в момент на опасност ти се налага да взимаш решение, нужно е да избереш именно това решение, което първо ти е дошло в главата.

Взимай това, което можеш да носиш на гръб - обичайно казваше тя, - това икономисва време и нерви.

При децата е невъзможно да бъдете мрачни.

Когато не остане нищо, освен земите и горите, на света отново ще настъпят покой и тишина.

Гневът не ме плаши, и аз винаги съм готов да отговоря на удара с удар. Но съм напълно безсилен пред сълзите.

Младото поколение не се отличава с добри маниери.

Според мен, истината е лошо оръжие, хитроста и подлоста - ето това в наше време носи благополучие.

Трудно е да се гордееш със своята работа, когато никой не те хвали.

... може би - каква горчива фраза, навярно, най-горчивата от всички.

Много е странно да слушаш детски плач в дом, където дълго е имало тишина.

Домът се превърна в развалина, под която са погребани всички наши мъки и страхове.

Пътешествията разширяват кръгозора, обогатяват душата...

Всички ние сме пленници в този свят, а майките - особено.

В съня си мъжете удивително приличат на деца.

Мечтите нямат нищо общо с живота - те тихо излитат от нас, когато пораснем.



XX век | Англия | писатели | драматурзи |
Англия писатели | Англия драматурзи | Англия XX век | писатели XX век | драматурзи XX век

Кин Войло
Нашумялото име
Коментар #1 от: 27-10-2013, 17:48:58
"Писателите трябва да са читаеми,
но не трябва да си ги виждал или чувал."


А най-добре е да не им знаеш и името...

...Въпреки твърдението на маркетинговите принципи, че известността е тази, която ще ти осигури успеха.

Най-много научаваш, когато четеш анонимен автор, или поне такъв, който пише под псевдоним. Но трябва псевдонимът му още да не е нашумял... Иначе е все тая - от даден момент нататък псевдонимът престава да придава неутралност на творческата личност, а ясно е, че творец с разкрита самоличност вече на може да бъде напълно искрен. Той започва да се съобразява с представата, която нашумялото му име буди у читателите, а това значи, че започва да се препъва от незначителни препятствия, каквито са:

1/ общия му външен вид (нисък, трътлест),

2/ начина на обличане (раздърпан като "прошляк");

3/ езика на тялото (желание да се скрие в миша дупка);

4/ жестовете (плахи и недовършени);

5/ мимиката (пресилено "тарикатска", демек: "Не ме мислете за безнадежден смотаняк!");

6/ тембъра на гласа (хрипливо неуверен);

7/ гладкостта на изричане на думите (заекване, поради говорен блокаж, породен от ужаса пред възможните подигравки на безмилостната тълпа)...

И тогава е способен да каже вече много по-малко неща!
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе