Начало » Мисли » Д. Т. Судзуки

Д. Т. Судзуки

Дайсецу Тейтаро Судзуки (1870-1966)
японски философ и психолог

Пустотата, която концептуално може да бъде сбъркана с чисто небитие, всъщност е резервоарът на безкрайните възможности.

Кой тогава би отрекъл, че когато отпивам чай в моята стая, аз поглъщам цялата вселена с него и че този момент на повдигането на купата към устните ми е самата вечност, която надхвърля времето и пространството?

Бог срещу човека. Човек срещу Бога. Човек срещу природата. Природа срещу човека. Природа срещу Бога. Бог срещу природата. Много смешна религия!

Интуитивното разпознаване на мига, следователно реалността... е най-висшият акт на мъдростта.

Техническите познания не са достатъчни. Човек трябва да надмине техниките, така че изкуството да се превърне в изкуство без изкуство, израстващо от несъзнаваното.

Ние се учим; Дзен просто посочва пътя.

Когато нещо се отрече, самият отказ включва нещо, което не е отречено.

Пръстът, насочен към Луната, остава пръст и при никакви обстоятелства не може да бъде променен в самата Луна.

Колкото и настойчиво слепите да отрекат съществуването на слънцето, те не могат да го унищожат.

Дзен няма нищо общо с букви, думи или сутри.

Основната идея на Дзен е да се свърже с вътрешното функциониране на нашето същество и да го направи по възможно най-директния начин, без да прибягва до нещо външно или суперудирано.

Но нищо не събужда религиозното съзнание като страданието.

— Не е ли похвално да се почита Буда? — Да, — казал учителят, — но още по-добре е без похвални неща.

Когато умът на човек е узрял за сатори, той се разпада навсякъде. Неразделен звук, неинтелигентна забележка, цъфтящо цвете или тривиален инцидент, като препъване, са условието или поводът, който ще отвори ума му за сатори.

.. в Дзен няма нищо за обяснение, нищо за обучаване, нищо, с което да се обогатят човешките знания. Ако познанието не възникне у човека, то не е истински негово, то е като взето назаем чуждо украшение.

Ако наистина искаме да стигнем до дъното на живота, трябва да изоставим нашите заветни силогизми, трябва да придобием нов начин на наблюдение, чрез който да избягаме от тиранията на логиката и едностранчивостта на нашата ежедневна фразеология.

Дзен не учи нищо; тя просто ни дава възможност да се събудим и да осъзнаем. Не учи, сочи.

Освен ако не сме съгласни да страдаме, не можем да се освободим от страданието.

Аз съм художник по живот - моето произведение на изкуството е моят живот.

Ако сте постигнали нещо, това е най-сигурното доказателство, че сте се заблудили. Следователно да нямаш означава да имаш, мълчанието е гръм, невежеството е просветление.

Просветлението е като ежедневно съзнание, но на два сантиметра над земята.

Истината на Дзен е истината за живота и животът означава да живееш, да се движиш, да действаш, а не просто да разсъждаваш.

Водите са в движение, но луната запазва спокойствието си.

Големите работи се правят, когато човек не се пресмята и мисли.

Животът, според Дзен, би трябвало да се живее като птица която лети във въздуха или като риба която плува във водата.

Дзен по своята същност е изкуството да се вникне в природата на нечие същество и той посочва пътя от робството към свободата.

В действителност обаче нищо не е постигнато, но в същото време това "нищо" е истинското постижение.

Подражанието е робство.

Дори когато е дадено разумно обяснение, разбирането е вътрешен растеж, а не външен натиск.

Когато се лишите от всякаква подкрепа, ще почувствате, че сте спечелили неизмеримо повече, отколкото сте загубили.

Животът е факт, който не изисква обяснение. Да се обясни означава да се извиняваш, че живееш. Да живееш - не е ли достатъчно? Затова нека да живеем и да се утвърждаваме.

Оставете всичките си страстни желания. Забравете детските забавления. Превърнете се в парчета от безупречна глина. Нека вечността е единствената ви мисъл.

Дзен може да изгори всички свещени реликви в храма си, за да се затопли през нощта през зимата.

Когато пътешествието стане твърде лесно и удобно, духовното му значение се губи.

Всичко, което има име, е несъвършено

Самодоволството, породено от безделие или духовно безразличие - това е нещо, което заслужава най-дълбоко презрение.

...самата тъмнина на пещерата се превръща в светлина, когато факлата на духовното прозрение светне.

...основното е да се постигне разбиране, подкрепено от вътрешно одобрение.

Ето защо обичам философията: никой не печели.

Его-черупката, в която живеем, е най-трудното нещо за надрастване.

Да живееш - това не е ли достатъчно?

Безпогрешно можем да видим, че има вътрешна връзка между Дзен и живота на война.

Оставете интелекта сам, той има своята полезност в правилната си сфера, но нека не пречи на протичането на жизнения поток.

Човек не е разбрал, докато човек не го е забравил.

Дзен изповядва себе си като дух на будизма, но всъщност това е духът на всички религии и философии.

Имплицитност, всеки ден трябва да има нещо мистериозно.



XX век | Япония | философи | психолози |
Япония философи | Япония психолози | Япония XX век | философи XX век | психолози XX век

Кин-Войло
Концептуално несъвършенство
Коментар #2 от: 21-10-2020, 00:32:35
«Всичко, което има име, е несъвършено.»

Или по-точно казано: всичко, което в даден момент бива обозначено с конвенционалната символика на НАЗВАНИЯТА, придобива концептуално несъвършенство поради ограничеността на квалификациите в материалния свят. Единствено ДЗЕН-ПРАКТИКАТА е в състояние да се извиси над тази ограниченост, защото ДЗЕН борави с абстрактните същности на нещата и то на възможно най-голяма дълбочина. Откъсването от абсолютната абстракция и преминаването в състояние на моментна конкретизация вулгаризира света.

Един пример: през студентските ми години моят професор по една от математическите дисциплини, които изучавах, се залови да докаже една теорема. Касаеше се за поведението на величина, която той обозначи със символа „К“. Величината беше дефинирана като зависима от два параметъра, които той отбеляза с буквите „у“ и „р“. Получи се символна конструкция „Ка-игрек-пе“ (по онова време още не се бяхме научили на модерното днес „Кей-уай-пи“). И така за едно късо време черната дъска в учебната зала се изпъстри на много места с обозначения „Кур“.

По някое време някои от колегите се усетиха и започнаха да се чуват шеговити възгласи. Когато накрая цялата зала избухна в смях, нашият професор с комична сериозност ни запита: „Ами вие защо възприемате абстрактната представа за въпросната величина като моментна конкретизация на символното ѝ изражение?“
Кин-Войло
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА РОБСКИТЕ ОКОВИ
Коментар #1 от: 19-10-2020, 00:29:33
«Подражанието е робство.»

Това безусловно е самата истина. Но ние не можем да съществуваме без да подражаваме, защото ако искаме да минем без подражателство по отношение на заобикалящите ни модели, ние скоро ще загинем от НЕРАЗБИРАНЕ. Ние няма да можем да установим връзка със себеподобните си, защото за да имаме такава връзка, ние би трябвало да се опрем на поведенческите конвенции, които ни правят ЧАСТ ОТ ЧОВЕШКОТО ЦЯЛО.

От това заключение става ясно, че ПОДРАЖАНИЕТО е потребно нам „както слънцето и въздухът са потребни на всяко живо същество“. Но в такъв случай априори не се ли явяваме роби, влачещи робското си съществуване, защото друг начин на съществуване няма?

Либерализмът, който напоследък стана така модерен, ни обещава: БИЛО КАКВОТО БИЛО, НО ОТСЕГА НАТАТЪК ЩЕ ВИ ПОКАЖЕМ КАК ДА НЕ БЪДЕТЕ РОБИ! Ще се радвате на безгранична свобода!

А как ще стане това? Като дете живеех на висок етаж и често си представях как един ден ще дам воля на ЛИБЕРАЛНАТА СИ ВОЛЯ ЗА АБСОЛЮТНА СВОБОДА, като разпъна един плажен чадър и полетя от прозореца надолу като с парашут. Представях си даже как се приземявам плавно и как всички наоколо ръкопляскат на моя безупречно изпълнен номер на ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА РОБСКИТЕ ОКОВИ.

Не се стигна до изпълнение на номера, защото робското ми малодушие надделя.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе