Начало » Мисли » Пьотър Чайковски

Пьотър Чайковски

Пьотр Илич Чайковски (рус. Пётр Ильич Чайковский) (1840-1893)
руски композитор

Големият талант изисква голямо трудолюбие.

Вдъхновението се ражда само от труд.

Вдъхновението е такъв гост, който не винаги идва след първата покана.

Музикалния материал, тоест мелодията, хармонията и ритъма, безусловно е неизчерпаем.

Музиката е съкровищница, в която всяка националност внася своето, за общото благо.

Дисонанса е най-голямата сила на музиката.

Единственото спасение в душевната планина е работата.

Красота в музиката не е да се трупат ефекти и хармонични куриози, а в простотата и естествеността.

Ако състоянието на състоянието на душа на артиста, който се нарича вдъхновение, би продължал без прекъсване, би било невъзможно за него и един ден да преживее.

Що се касае запознанството със знаменити хора, то аз от опит достигна до следната истина: техните книги, техните ноти - много по-интересни от тях самите.

... колкото повече остарявам, толкова повече се убеждавам, че общността на книгата е по-приятна, а разговорът с нея е по-полезен от общността и разговорите с хората.

... той е един от многочислените представители на неуспешните хора, в които дремят някакви сили и не знаят, как да ги проявят.

Не забравяйте, че дори човек, надарен с печата на гений, няма да даде нищо не само страхотно, но и средно, ако адски не се потруди.

Операта едва ли е най-богатата музикална форма. Но чувствам, че все още съм по-склонен към симфоничния род.

Вдъхновението е такъв гост, който не обича да посещава мързеливите.

Това, от което се нуждая, е да повярвам отново в себе си - защото вярата ми беше силно подкопана; струва ми се, че ролята ми приключи.

Моята скромност не е нищо друго освен скрита, но още по-голяма суета.



XIX век | Русия | композитори |
Русия композитори | Русия XIX век | композитори XIX век

Кин-Войло
Знаменитости
Коментар #1 от: 06-11-2020, 14:23:11
«Що се касае до познанството със знаменити хора, то аз от опит достигнах до следната истина: техните книги и техните ноти са много по-интересни от тях самите.»

Ние се сещаме коя е причината за това. Самите хора, които са обявени за „знаменити“ са точно толкова душевно и интелектуално богати, колкото са и творенията им — книгите им, нотите им. Но фактът, че са публично обявени за знаменитости, им налага жестоки ограничения, които ги ограбват и ги правят безинтересни. Може ли да има нещо интересно у онзи, който премерва всяка своя дума, за да не би случайно да стъпи по погрешка вън от плюшената пътека, разстлана пред „знаменитите“ му стъпки?
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе