Начало » Мисли » Болеслав Прус

Болеслав Прус

(пол. Bolesław Prus) творческия псевдоним на Александер Гловацки (пол. Aleksander Głowacki) (1847-1912)
полски писател и журналист

Когато мъжа гледа жена, дявола му слага розови очила.

За мъжа любимата жена - светиня, олтар... И ето, когато при първата среща авантюристът приближава към тази светиня, като към стол, и се обръща към нея, като със стол, а светинята е едва ли не във възторг от подобно отношение, тогава... започваш да подозираш, че олтара и неговата същност - всичко е просто един стол.

Има много страшни злодейства по света, но, може би, най-страшното - задушаваща любов.

Няма човек, който в лотарията на живота да е бил единственият спечелил.

Безстрашният ум е по-ценен от силата. Слона е петдесет пъти по-силен от човек, но му се покорява.

Тържествуващият враг е най-слабият враг.

Никога не си толкова нещастен, колкото изглеждаш.

Гневът не се разбира с правосъдието, като ястреба с гълъб.

Докато прахът прониква в сандъците, злобният слух се втурва в най-спокойната къща.

Понякога боговете прощават разкриването на техните тайни, но хората никога.

Как да се бориш с пустинята? Тя може да се заобиколи или а загинеш в нея.

За да покорите жените, трябва да имате справедлив дял на арогантност и безсрамност.

Да не вървиш напред означава да изостанеш!

Всеки от нас има десетки, ако не и стотици, невидими врагове. Бъдете благодарни на боговете, че сте намерили поне един невидим приятел.

Смъртта не се втурва към смелите, но само спира срещу тях, като ядосано куче, и гледа със зелени очи: няма ли човека да мигне.

Любовта е като мед: можете да я опитате, но не можете да плувате в нея.

Общо казано, жените са по-благородни от мъжете, те грешат по-малко срещу морала и се жертват по-често.

Най-страшната самота е не това което обкръжава човека, а празнотата вътре.

Безделието и разточителството развращават човека.

Понякога една дума променя на само плановете, но и самите хора...

...съдбата на политика не трябва да се свързва с успешни личности, а единствено с големи династии.

Моето собствено щастие сега е мой дълг...

- Харесва ли ти самотата? - Свикнал съм с нея.

Всяло носи щастието в самият себе си.

Единствената реалност, която не заблуждава и не лъже е смъртта...

Когато сърцето е включено в играта, е безполезно да се правят изчисления.

Жените се завоюват не с жертви, а със сила.

Ние още не сме се възстановили от предишните си победи.

Любовта изисква свобода и време за отглеждане на най-добрите си цветя.

В един преходен свят само мъдростта остава неизменна.

Безразличието към смъртта - отвърна лекарят, - характеризира зрелостта на ума, а привличането към вечния живот е предшественик на наближаващата старост.

Слабите винаги плащат за раздорите между силните.

Има големи престъпления в света, но може би най-голямото е да се убие любовта.

Не претендирайте за дълбоки чувства: те лишават хората от сън и апетит.

Четиридесет и пет години е времето на последната любов, най-опасното.

Аз страдам - значи аз съществувам!

Любовникът търпи всичко от своята възлюбена, само не и друг любовник...

Едни умират от бедност, а други от разврат.

Човешката глупост е необятна, като морето. Тя може да побере всичко...

Виното прави човек прозрачен.

Пейката ще остане пейка дори когато е покрита с лъвска кожа.

Времето се разтегля ужасно, когато постоянно мислиш за някого в реалния живот и на сън.

Понякога си мисля, че Господ е създал Ева, така че на Адам да му дойде до гуша от рая.

Чуждата беда е най-доброто лекарство против собствените ни огорчения.

По-добре хората да не знаят нито размера, нито източника на нашите доходи...

Виждаш как те обичат всички... - Не мен, а шампанското - отговори той.

Когато корабът отива към дъното, не е време да обясняваме на гребците.

Скорпион, дори смазан, може да ужили безразсъдният победител.

Кучето най-силно от всичко лае, когато самото се страхува.

И огънят беше приятен, особено през зимата, мислеше си тя, - но на известно разстояние!

Времето се променя, и ние заедно с него.

Те се възхищавали на цъфтящите ливади и уловили ехото на човешката радост, без да участват в нея.

Времето силно променя съжденията на човек.

Да, тя обича да дразни въображението, като истинска Месалина!

- Значи, вие сте враг на етикета? - попита тя. - Не. Но аз не искам да бъда негов роб.

Но това е велика раса! Тя ще завоюва целият свят, и даже не с помощта на своят ум, а с наглост и лъжи...

Господи, ако съществуваш, спаси душата ми, ако имам такава.

Човек е най-щастлив, когато вижда около себе си това, което носи в себе си.

Покажете ми поне един град, в който хората не биха стиснали мозъка си в хватката на догми - и може ли да бъде столицата на света и люлката на бъдещото човечество!

Душите на героите понякога изпитват моменти от такова униние, което един обикновен човек дори не може да си представи.

Ако ти, майко, се поклониш пред мен до земята, тогава ще трябва само да сляза под земята...

Човек, който толкова много е преживял, не може да живее дълго!

Живот, чието начало не помним, и чийто край не знаем.

Защото човешката природа е странна: колкото по-малко сме склонни към саможертва, толкова повече настояваме за нея от други.



XIX век | XX век | Полша | писатели | журналисти |
Полша писатели | Полша журналисти | Полша XIX век | Полша XX век | писатели XIX век | писатели XX век | журналисти XIX век | журналисти XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе