Начало » Проблясъци » Аз често се разкайвам

Аз често се разкайвам

Аз често се разкайвам за това, че съм говорил, но никога - за това, че съм мълчал.
Симонид от Кеос(Simonides) (ок.556 - 469 преди н.е.) древногръцки поет

Кин Войло
За да си няма проблеми
Коментар #4 от: 17-11-2013, 12:40:07
"Аз често се разкайвам за това,
че съм говорил, но никога -
за това, че съм мълчал."


По време на своя индивидуален живот човек наистина има повече основания да се разкайва, ако много е говорил, нежели ако си е мълчал. Но когато под внимание вземем и живота на потомците, те биха били в пълното си право да възроптаят, ако техния прадед някога само си е мълчал (за да си няма проблеми), което е довело до настоящото им тотално разкаяние.
Кин-Войло
"Невинността" е измамна
Коментар #3 от: 25-04-2013, 16:55:55
...А пък Дийн Кунц казва, че истинските праведници са не тези, които са невинни, а онези, които са се разкаяли. "Невинността" е измамна: може да ти се струва, че някой е невинен, но то е защото той е получил наскоро ново тяло - скафандър - и то е още непохабено. Но мисията му е друга - мисията е, че похабената му душа трябва да се самообнови - чрез разкаяние.
Кин-Войло
РАЗКАЙВАЙТЕ СЕ, де!
Коментар #2 от: 24-04-2013, 17:56:42
Разбирате ли?

Ние сме на този свят, ако щете - на тази планета, - за да се разкайваме.

Чрез разкаяние ние изкупваме престъпленията, заради които сме изпратени в Корекционния Институт, наречен "Земно Кълбо". В света, от който идваме, престъпленията се наричат "грехове". Всеки от нас е ТУК, защото в обитаемия кът от Космоса, априорно отреден за такива мислещи (но застрашени от морална поквара) създания, каквито сме ние, сме извършили някакви грехове-престъпления и сме пратени за по-дълъг или по-къс период в "ада на планетата Гея"...

Гея е една секваща дъха със зверствата си капка вода (чудовищно агресивна течност!) сред Универсума, а по повърхността на океана-капка плуват няколко континента и множество острови - земна твърд, покрита с отровни джунгли, умъртвяващи всякаква плът пустини и градове-цивилизации, пропити с идеята за повсеместно насилие. И сред този ужас сме пратени ние, за да се поправим.

Ние идваме тук (стоварени вероятно от някакъв транс-галактически палвателен съд) такива, каквите сме си - в нашата нематериална форма на съществование, наречена при земни условия "душа", но със старателно изтрита памет за всичко, което е било преди - за да бъде проведена корекционната процедура над нас без смущаващите въздействия на една евентуална регресия (и все пак, оказва се, че регресията е възможна!). Нашите същности са невидими, но все пак са разработени технологии, чрез които - макар и за кратко време - всяка невидима душа може да придобие известни белезникави очертания, които някой е нарекъл "астрална проекция".

Разбира се, такива, каквито сме - невидими, или понякога "астрално очертани" - ние не можем да започнем процеса на изкупление, който - ако приключи бързо, - ще ни позволи да се върнем към нормалното си съществуване (някъде, вероятно на Сириус, или на Бетелгайзе, където е истинската ни родина). Ние, следователно, чакаме!

"А някога за път обратен
едва ли ще удари час..."

Чакаме!...

...Чакаме да получим "човешко тяло", което че ни позволи да станем елемент на обществото на осъдените върху планетата Гея. Тялото е скафандър, снабден с механичен инструментариум - ръце за повдигане и преместване на предмети и крака за придвижване. Тялото има рецептори за възпиемане на звукови и визуални дразнения, както и ред други неща. Тялото, освен това, притежава способнстта да изпитва болка, студ, глад, парене (които са необходими за провокиране на ситуации на РАЗКАЯНИЕТО), както и на задоволство и наслада (чудесна примамка за затъване в изкушенията, с които сме длъжни да се преборим по време на корекционния процес).

И така, ние получаваме тяло и започваме да го използуваме съобразно нашата - повече или по-малко порочна - природа: ние го поим с алкохол, развратничим и блудствуваме посредством размножителната му система, чревоугодничим посредством храносмилателния му тракт, подаваме му наркотици, с говорния апарат лъжем, с ръцете си крадем - макар те да са ни дадени, за да работим стях и с пот на челото да се борим за оцеляване на тялото ни - колкото може по-дълго време, защото ако го скапем преждевременно (преди да сме си "излежали присъдата"), ще се наложи да чакаме за ново тяло, в което да се преродим и дори да се прераждаме многократно, докато изчерпаме потребността си от РАЗКАЯНИЕ. А ясно е, че чакането на ново тяло е бавен и непредвидуем процес; при това, висока раждаемост на нови тела-скафандри има само сред онези социални слоеве, сред които на никого не би му се искало да попада, колкото и да бърза да приключи своевременно с ИЗКУПЛЕНИЕТО на ГРЕХОВЕТЕ.

Е, добре - РАЗКАЙВАЙТЕ СЕ, де!
Величка Цанева
Аз често се разкайвам
Коментар #1 от: 23-04-2013, 20:42:06
Аз често се разкайвам,че съм мълчала!След събитията,които последваха през последните години в политически,а и в личен план може би много хора се разкайват,като мен!Не съм много компетентна, но помня това:В СПОРА СЕ РАЖДА ИСТИНАТА.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе