Начало » Мисли » Андре Мороа

Андре Мороа

истинско име Емил Eрцог (1885-1967)
френски писател

Бизнес - това е съчетание на война и спорт.

Изкуството на остаряването се състои в това, да бъдеш за младите опора, а не препятствие, учител, а не съперник, разбиращ, а на равнодушен.

Брак без любов - това е узаконена проституция.

Единственото, на което ни учи опита, - че опитът не ни учи.

Грубост - остроумие на глупаците.

Вярна мисъл, ако твърде често се повтаря, губи силата си.

Живота е кратък, това е ясно; но в сравнение с какво?

На нас ние е все едно, колко струва нещо, до момента, когато то не струва нищо за нас.

Не е необходимо да се ориентираме по общественото мнение. Това не е фар, а блуждаещ огън.

Смъртта превръща живота в съдба.

Съвет - това винаги е изповед.

Художника - лъжец, но изкуството - истина.

Най-трудното юношество е между тридесет и четиридесет.

Има само едно средство да станеш културен човек - четене.

Жена, която предлага себе си, прави първите крачки, да провокира презрението на мъжа, а не неговата любов.

Бракът въздържа непостоянството на човешките страсти.

Без семейство, човек е сам на света и треперещ от студ.

Успешният брак е сграда, която трябва да бъде реконструирана всеки път.

Отношенията между родителите и децата са толкова трудни и толкова драматични колкото отношенията между влюбени.

Не се страхувайте да бъдете неразбрани.

Няма по-жесток враг, от предишен приятел.

Хората така обичат да слушат за себе си, че са готови часове да обсъждат своите собствени недостатъци.

Живота е кратък, разбираемо е: но в сравнение с какво?

Въображението на писателя се ражда от реални чувства.

Старостта започва в този ден, когато смелостта умира.

Правете подаръци малко по-скъпи, отколкото можете да си позволите.

Всичко, което отговаря на нашите желания, изглежда правилно. Всичко, което им противоречи, ни прави яростни.

Щастието е миг, навика е вечност.

Брак без конфликти е нещо почти толкова невероятно, колкото нация без кризи.

Времето прекарано с жена, не може да се нарече изгубено.

В литературата както и в любовта: нас ни удивлява чуждият избор.

Всеки човек в течение на деня има не по-малко от десет възможности да промени живота си. Успехът идва при този, който умее да ги използва.

Времето заличава всички рани.

Ние сме естествени само с този, когото обичаме.

Когато трябва да оправдаеш лоша постъпка, уверявам те, аргументи винаги ще се намерят.

Колко страшна е отговорността да бъдеш първа любов на талантливият човек... да и на всеки човек въобще.

Ако искаш истински да разбереш градът, трябва да ходиш пеша.

Страданието е път към истината.

Не говорете лошо за себе си. В края на краищата можете да си повярвате.

Човек е изтъкан от противоречия. Ту прилив, ту отлив.

... очакването на щастие е по-прекрасно от самото щастие...

Любовта се нуждае от безразсъдно доверие.

Количеството нежност, излъчено и погълнато ежедневно, има предел.

Талантът не познава старост.

Във Франция пътя към сърцето на мъжа минава през неговия ум.

Нашето тяло се нуждае от калций и фосфор; нашият дух - от насърчаване и уважение. Тялото разцъфтява на слънце, духът в лъчите на любовта.

Но такива са хората: понасят чуждата гениалност само от разстояние.

Нищо не затвърждава така бракът, като съвместният труд.

Щастието не е във външните събития. То е в сърцето на този когото засяга. Щастието е състояние на душата.

Всички имаме достатъчно мъжество, за да понасяме нещастието на другите.

Не си струва да се ориентирате по общественото мнение. Това не е фар, а блуждаещ огън.

Дълг на поета е да изчерпи своите впечатления до дъно.

Любовта понася по-добре раздяла и смърт, отколкото съмнения и измяна.

Всичко в живота е неочаквано, и може би, даже до самият край.

Неочакваност - един от залозите за победата.

На дявола са нужни праведни души, понеже той изпитва истинска наслада в това, да изкушава именно тях.

Те се смеят само на това, от което се страхуват.

Изкуството е безкрайно, животът е кратък.

Любовта е недъг, симптомите на който всеки път се проявяват различно.

По-добре е да говориш на човек за неговата свобода, отколкото за неговото робство.

Всички творчески хора са егоисти. Те и трябва да бъдат такива, за да защитят своето творчество.

Жененият мъж е само наполовина мъж. И не по-добрата му половина.

Брак и независимост са две взаимоизключващи се понятия.

Любовта, даже ако тя е взаимна е страшно нещо.

По-добре е да съхраниш това, което имаш, отколкото да рискуваш да изгубиш всичко.



XIX век | XX век | Франция | писатели |
Франция писатели | Франция XIX век | Франция XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
...открай докрай изкуство...
Коментар #1 от: 01-06-2013, 02:15:54
Още една остроумна грубост: остаряването не е никакво изкуство, а най-елементарна трудова злополука, за която при по-добър късмет могат се смилят и да ти дадат обезщетение чрез пенсия; ако, обаче, животът ти е бил открай докрай изкуство - обезщетения не се предвиждат.

------------------------

"...изкуството е истина..."

Винаги сме подозирали, че в силно концентрираната лъжа, каквато представлява изкуството, е всмукана цялата истина, която трябва да ни се каже.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе