Начало » Мисли » Амели Нотомб

Амели Нотомб

(фр. Amelie Nothomb) родена Фабиен-Клер Нотомб (Fabienne-Claire Nothomb) (1966)
белгийска писателка пишеща на френски

Без мен този шоколад е нищо. Но поставяйки го в устата ми, и той става удоволствие. Той се нуждае от мен.

Има опити за утешаване, които само обострят болката от загубата.

До тогава, докато съществуват прозорци, най-подтиснатото човешко същество в света ще има своята глътка свобода.

Когато сам превеждаш текст, между нето и теб възниква много по-тясна връзка, отколкото при четенето.

В чудесата е ужасно това, че в тяхното действие има граници.

Вярата укрепва човешкият дух и му придава огромна сила. Независимо от това, съществува или не Бог.

Желанието да посветиш живота си в служба на ближния възниква при тези, които имат проблеми.

Понякога е нужно да действате, даже знаейки предварително, че няма да ви разберат.

Никога не си струва да се повтаря това, което е било прекрасно. Все пак по-добро от това няма да стане.

Истинската красота не трябва да засища. Тя трябва да оставя вътрешният глад неутолен.

Когато правиш нещо от съвест, то от това непременно получаваш удоволствие.

Уви, разочарованието не се излекува с любов.

Възможно ли е да се влюбиш в човек, към когото изпитваш симпатия? Изключено. Ние се влюбваме в тези, които ненавиждаме, който за нас е смърто опасен.

Мъдреците утвърждават, че така или иначе нищо няма смисъл. Влюбените също притежават мъдрост по-дълбока, отколкото на мъдреците. Този, който обича, нито за секунда не се съмнява в смисъла на живота.

Напразно мислят, че четенето е бягство от живота. Обратното е. То е среща с квинтесенцията на реалността, и колкото да е странно, концентрат оказал се не толкова страшен, като слаб разтвор на будноста.

Няма твърде красиви неща, има хора със слаб естетически глад.

Описването на своят замисъл е много по-сериозно занятие, от това просто да строиш планове в главата си.

Не критикувайте книги, които не се чели.

Да продаваш лъжливи надежди, не е доброта. Двусмислеността е източник на терзания.

Умението да получаваш удоволствие от дреболии е чудесен талант.

Не може два пъти да влезнеш в една и съща любов.

Това е неизбежно: след двадесет и пет годишна възраст всяка среща в жизненият път е повторение на миналото.

Език - нещо не толкова практическо, колкото естетическо.

Четенето е пълноценно удоволствие, а не запълване на отсъствието на другите.

Единствения ключ към знанието е желанието, и нищо повече.



XX век | XXI век | Белгия | писатели |
Белгия писатели | Белгия XX век | Белгия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе