Начало » Мисли » Айрис Мърдок

Айрис Мърдок

Джийн Айрис Мърдок (Jean Iris Murdoch) (1919-1999)
английска писателка и философ

Детската беда е безгранична. Отчаянието у възрастния, вероятно, е несравнимо с отчаянието на детето.

Любов - това е когато центъра на вселената внезапно се сменя и се премества в някой друг.

Промеждутъка между "О, аз мечтая за бъдещето!" и "Ах, вече е късно, всичко е в миналото" е толкова безкрайно малък, че е невъзможно да се запази.

Да разлюбиш - това е във висша степен поучително. Известно време виждаш света със съвършено други очи.

Брак - това е дълго плаване в тясна каюта.

Всички човешки дела са несериозни, но трябва да се отнасяме към тях сериозно.

Притежаваше инстинктивната щедрост на щастливите хора.

Когато загуби любовта, сърцето на човека умира.

Какво странно и тайнствено подобие на щастието е вечерта - като шатра, опъната от духа на меланхолията.

Той беше казал, че заминава на пътешествие. Това пътешествие беше смъртта.

Времето, също като морето развързва възлите. Мнението ни за хората никога не е окончателно, защото се основава на равносметки, които веднага предполагат необходимостта от равносметка. Изобщо нагласените ни подредби не са нищо друго освен развързани краища и смътни допускания, независимо в какво се опитва да ни убеди изкуството, за да ни утеши.

Колко различна е всяка смърт и все пак всяка ни връща все към една и съща страна, онази страна, в която отиваме толкова рядко и където виждаме безсмислието на дълго преследваните си цели, към чието преследване скоро отново ще се върнем.

Не е комична само смъртта, но в такъв случай не е и трагична.

Когато търси истината човек може да стане невероятно изобретателен. А понякога просто трябва да уважаваме забуленото и лице.

Миналото погребва миналото и трябва да завърши в тишина. Но това може да е жива тишина, с отворени очи. Нищо чудно това да е последната прошка...

Може ли човек да промени себе си? Съмнявам се. А ако съществува някаква вероятност тя трябва да бъде измервана с милионната част от милиметъра. Когато клетите духове си отидат, това, което ни остава, са само обикновените задължения и интереси. Човек трябва да живее тихо и да се опитва да върши малки добри дела, без да вреди на някого.



XX век | Англия | писатели | философи |
Англия писатели | Англия философи | Англия XX век | писатели XX век | философи XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе